Да не говорим какво би могла да стори Ейнджъл с лидера на свободния свят. Стрелнах я строго с поглед в случай, че подслушваше мислите ми, а тя ми се ухили.
— Трябва да се ометем, преди да стане напечено.
Ръч и Гази се спогледаха. Ейнджъл облегна глава на рамото на Иги, а той я погали по косата. Продължаваха да мълчат.
— Това може да е шансът ни да се научим на здрав разум, как да планираме бъдещите си ходове в играта, вместо останалите играчи непрекъснато да ни гонят по петите.
Или пък шанс ти да се научиш да спреш да бягаш и да се справиш с положението.
Повдигнах вежди. Това не е като любовна връзка, Глас. Това е капан или изпитание, или в най-добрия случай сюрреалистично отклонение по време на пътешествие, което за момента се развива доста налудничаво.
— Просто… — започна Ръч и погледна Гази. Той й кимна окуражително. — Ами, в четвъртък е Денят на благодарността. В сряда ще учим само до обяд, а после е негов ред.
— Досега не сме празнували Деня на благодарността както трябва — обади се Ейнджъл. — Ан ще опече пуйка и пай с тиква.
Както обикновено, безсилието ме направи умилително подигравателна.
— О, да, а това не трябва да се изпуска — сготвена от Ан храна.
По-малките ме изгледаха изумени. Почувствах се като някаква гад, която съсипва доброто им прекарване.
— Просто… нещо не ми харесва — обясних внимателно. — Напрегната съм, тревожно ми е и ми се иска да се разкрещя и да се понеса бясно далеч от града. Разбирате ли?
— Да — каза Ръч извинително. — Просто… Ще приготви сладки картофи със стафиди и разтопени бонбони отгоре.
Прехапах устни, за да не кажа нещо от типа на: „О, за Бога, как човек да не се отрече от свободата си за това! Защо не го споменахте по-рано!“.
Вместо това изкривих лице в опит да се усмихна и им обърнах гръб за минута, сякаш разглеждах нощното небе — през лианите. Когато се успокоих, се завъртях към тях.
— Добре, ще останем за Деня на благодарността — казах с неохота.
Лицата им грейнаха, а аз усетих огромна тежест в гърдите си.
— Дано сладките картофи си струват.
79
— Изскочи ли вече?
Ан надникна притеснено през рамото ми и се втренчи във фурната.
— Ами, не още — казах аз, — но е на път.
Сравних пуйката с картинката на опаковката.
— Виж — на цвят го докарва.
— Да, но ще е готова, когато капачето изскочи20.
— Знам — отвърнах успокоително.
Бях я чула добре и предишните петдесет пъти.
— Ами ако е дефектно? — рече Ан отчаяно. — Ако не изскочи? И първата ми пуйка за първия ни Ден на благодарността се окаже суха и жилава? И не ви хареса?
— Е, в такъв случай просто би било достоверно олицетворение на дните ни заедно — казах сериозно, след което показах с изражение, че се „шегувам“. — Защо не провериш как се справя Зефир с подреждането на масата? Мисля, че ще се затрудни с купищата сребърни прибори.
Ан се взря в мен, кимна, хвърли прощален поглед на фурната и отиде в трапезарията.
— Как е пълнежът? — попитах Ръч.
— Идеално — отвърна тя. Разбърка съдържанието на тенджерата с голяма дървена вилица за салата, след което отново погледна рецептата на опаковката. — Мисля, че е готов.
— Изглежда добре — отбелязах. — Дръпни го от печката. Ще е същинско чудо, ако успеем да приготвим всичко по едно и също време.
— Сосът от боровинки е готов — обади се Иги, разтръска консервата и съдържанието й пльокна звучно в купата. — Можех да го приготвя и сам.
— Знам — казах и понижих глас: — Ти си единственият тук, който разбира от готвене. Но нека се придържаме към плана.
— Аз искам бутче — обади се Тото в краката ми.
— Нареди се на опашката — затапих го и се приближих до Зъба.
Около минута го наблюдавах какво прави, докато той не ми хвърли многозначителен поглед: „Само да си казала нещо“.
— Това е същински шедьовър — успях да измъдря.
Той насочи вниманието си отново към стройните редици бонбони, подредени върху намачканите сладки картофи в тавата.
— Всеки сам носи кръста си — каза и продължи да работи.
Наведох се и надникнах отново във фурната.
— Ан? Бялото капаче изскочи. Мисля, че е готова.
— О, Господи! — възкликна Ан от другата стая, дохвърча в кухнята и грабна чифт кухненски ръкавици. — Изскочи ли? — Метна се към фурната, но внезапно се обърна към мен. — Ами ако капачето е развалено? Ако още не е готова?
20
В САЩ пуйките се продават с устройство, чието капаче изскача, щом пуйката е готова. — Бел. прев.