При спомена за изхода на битката им на плажа понечих да се мушна между тях, но Зъба се стрелна като ястреб и изрита Ари в гърдите толкова мощно, че онзи се закашля. Още преди да кажа „Браво!“, той го заобиколи, замахна странично и го халоса по врата с ръка. За миг Ари забрави да маха с криле и пропадна с около три метра, след което на лицето му се изписа гняв и той отново се издигна. Имаше размах от около пет метра и половина — беше напълно пораснал Заличител. Вероятно полетът му костваше доста усилия.
Зъба полетя в тесен кръг в някакво хищническо подобие на балет и атакува странично, преди Ари да успее да реагира. Юмрукът му се стовари отстрани на мутрата на Заличителя и от носа му рукна кръв. Очевидно Зъба също помнеше случката на плажа.
Онзи се спусна към него с рев, размахал нокти във въздуха, оголил зъби и с огън в очите. На негова страна бяха издръжливостта, омразата и заличителската му сила. Зъба обаче беше бърз и пъргав, ядосан и жаден за мъст.
Силите бяха изравнени.
Искаше ми се да се включа, за да помогна, но усещах, че това е между тях двамата и е по-добре да не се меся, освен ако Зъба не загазеше сериозно. Затова увиснах във въздуха до тях и огледах хоризонта с надеждата другите да са се добрали до пещерата в безопасност. За мое учудване останалите Заличители бяха изчезнали, а и не се появяваха хеликоптери. Боят беше само между тези двамата, мутант срещу мутант.
И Зъба като че водеше. Така де — аплодисменти за яда и жаждата за мъст. Ари най-вероятно беше по-силен от него, но Зъба беше страшно бърз и много, много ядосан.
Юмрукът му с пукот се вряза странично в главата на Ари и аз потръпнах. Главата му отскочи от удара, Зъба се спусна напред и заби страничен ритник точно в ребрата му. Ари сгърчи лице. Надявах се всичко да приключи скоро, преди късметът да се обърне.
Зъба нанесе поредния мощен ляв удар. Ари тъкмо извиваше глава и юмрукът го пресрещна право в муцуната. От устата му потече кръв.
— Няма ли… — започна Зъба и замахна отдясно. — … най-сетне…
Ари се опита да се отдръпне, но не владееше добре полета си и загуби един-два метра височина. Зъба го последва плътно, блъсна го в ребрата с ъперкът23 и му изкара въздуха със свистене.
— … да престанеш…
Отдръпна се, замахна мощно с крила и полетя като мълния с краката напред. Стъпалата му потънаха дълбоко в корема на Ари, който изхриптя, останал без дъх.
— … да ни тормозиш! — довърши Зъба и го удари с ъперкът в брадичката.
Ари буквално направи задно салто във въздуха и полетя надолу. Мярнах охлузеното му гневно лице, докато се носеше към дърветата на двайсетина метра под нас. Опита се да овладее крилете си, но беше твърде късно. Вряза се в листата и звукът от чупещите се клони долетя чак до нас.
По Зъба нямаше и драскотина. Задъхан и потен, той следеше падането на Ари с хладнокръвно удовлетворение.
— Хм… Така като гледам, явно имате неуредени сметки — казах.
Зъба ме изгледа безизразно.
— Да намерим останалите.
95
Двамата се оглеждахме по целия път обратно до пещерата. Нямаше как да сме сигурни, че някой няма да ни проследи с телескоп или по друг начин. Минахме по заплетен и доста прикрит маршрут, а накрая профучахме като куршуми през лианите на входа.
— Макс! — викна Ръч и скочи в обятията ми.
Останалите се присъединиха в една голяма обща прегръдка. Тото подскачаше наоколо и джафкаше превъзбудено.
— Измъкнахме ли се? — попита Гази.
— Засега — отговорих. — Зъба направо смачка Ари.
— Браво! — обади се Иги и вдигна юмрук.
Зъба го тупна лекичко със своя и се опита да прикрие израза на задоволство.
— Този не е с всичкия си — пророни Ръч многозначително.
Засмях се.
— Чуйте, банда — започнах. — Нов план. Отказваме се от издирването на родителите ни. И без това ударихме на камък. Освен това не мисля, че мога да се разделя с някой от вас точно сега. Предлагам да се заемем със спасяването на света.
— Да, да се махаме оттук — каза Тото и се ококори насреща ми.
— Къде ще идем? — попита Ръч.
— Помислих по въпроса — отговорих.
— Във Флорида — каза Ейнджъл.
— Моля? Защо? — попитах.
— Усетът ми говори, че трябва да идем във Флорида — повдигна рамене тя. — Освен това… там е „Дисни Уърлд“.
— О, да! „Дисни Уърлд“! — въодушеви се Гази.
— Басейни, слънце… Напълно съм съгласен — потвърди Тото.
Погледнах Зъба, а той повдигна рамене. Честно казано, всъщност нямах план.
Остави се на течението, Макс. Понеси се по него.