Мишеловите бяха посвикнали с говора ни, но гласът на Тото ги накара да осъзнаят, че е живо същество. Няколко от тях се отдалечиха на мига, като промениха позицията си срещу течението само с едно небрежно кривване на няколко перца надолу. Направиха го с такава лекота, че на мига реших и аз да опитам.
Напуснахме територията на мишеловите и те ни изпратиха с дрезгави крясъци. Отделихме се един по един и закръжахме нагоре в широка равномерна спирала, докато не се събрахме отново по-високо.
— Като синхронно плуване е — отбеляза Гази доволно.
— Не, като изтребители сме — възпротиви се Иги. — Като „Буревестниците“24 от въздушния флот. Трябва само да измислим как да оставяме широки следи от цветен дим след себе си.
— Жестоко! — въодушеви се Гази на мига. — Ако смесим сяра със…
— И как точно ще спомогнете на тактиката ни да останем незабелязани с това? — попитах и ги приземих.
— Ъ-ъ… вярно — каза Иги.
— Някой ден може да опитаме — добавих, за да смекча разочарованието им. — Междувременно да се подредим във вертикална редица.
Завих нагоре и заех позиция. Зъба застана точно под мен, като внимаваше да не го закача с крака — беше параноик в това отношение. Под него застана Иги, после Гази, Ръч и най-отдолу — Ейнджъл, бяла като облаците, над които летяхме. Редица от шест деца птици, полетели в идеален синхрон, слели сенки в едно върху облаците. Просто върховно.
Е, подобно удоволствие не можеше да продължи дълго, нали? Нима някой би ме оставил да се потопя в блаженството за повече от две секунди?
Разбира се, че не.
Ето какво стана — Гази внезапно се вряза в Иги отдолу, за да го накара да загуби равновесие — бяхме правили това хиляди пъти и не би било проблем, дори можеше да стане смешно, стига Иги да не държеше в ръце… говорещо куче мутант. Например.
А той го правеше. И когато Гази го блъсна, ударът изби Тото от прегръдката му. С изплашено „квик!“ кучето полетя надолу като парче въглен и след миг се скри в облаците.
98
Ейнджъл се пресегна да улови Тото, когато прелетя покрай нея, но пръстите й едва докоснаха козината му.
— Тото! — изпищя тя, а той продължи да се смалява с лай и вой, докато гласът му не заглъхна.
— По дяволите — измърморих аз и се спуснах покрай Зъба. — Ако не се върна до две минути, не разрешавай отново на Ейнджъл да си вземе любимец.
След това свих криле до тялото си и се стрелнах надолу.
— Макс! Спаси Тото! — извика Ейнджъл след мен с паника в гласа.
— Няма. Падам си през облаците ей така, за забавление — казах аз.
Знам, че хората често си мечтаят да летят през облаци или да стъпват и ходят по тях, но работата е там, че облаците всъщност са мокри. Мокри, а доста често — и студени. И не се вижда нищо. Тоест не е чак толкова забавно, колкото звучи.
Оставих се да летя надолу и проследих воя на Тото. Изведнъж облаците свършиха и видях под себе си зелено-кафявите тонове на земята. Както и едно бяло петн…
— А-а-а-а! — извиках, тъй като от облака се изсипах право върху един безмоторен самолет.
Стъпалата ми докоснаха корпуса му, преди да свия колене и рязко да извия криле. Одрасках леко дясното крило на самолета, дръпнах се и с няколко силни маха се издигнах на няколко метра встрани от него.
Безмоторните самолети не издават никакъв шум — това беше урокът за деня. Отблизо се чуваше как вятърът свири покрай гладкото му аеродинамично тяло, но преди това не бях доловила и звук, който да ме предупреди. Едва ми се размина. Ако бях попаднала на пътя му…
Вече не чувах Тото. Мамка му! Огледах въздуха под себе си, отново прибрах криле и се насочих надолу. Вече не просто падах — носех се като ракета. Включих новата си свръхестествена скорост и се понесох с рев към земята. Внезапно силуетът на Тото се появи и взе да се уголемява доста бързо.
Той продължаваше да вие жално. Нямах време да намаля, затова просто се стрелнах към него, взех го в ръце и сложих край на почти отвесния летеж към земята на около шейсет метра от планинския склон. Обърнах лице към слънцето и се понесох нагоре. Крилете ми бяха като стоманени ядрени двигатели. Уверих се, че напред няма препятствия и едва тогава сведох поглед към Тото.
Който плачеше. Едрите капки оставяха мокри следи в козината му.
— Ти ме спаси — изскимтя той. — Аз не мога да летя. Падах. Но ти ме улови.
— Да. Не бих позволила да пострадаш — уверих го и го почесах зад ушите.
Все още разплакан, той ме близна по бузата от благодарност. Стиснах зъби.
Останалите от ятото се виеха над главата ми — Зъба беше наредил на Ейнджъл да стои до него. Тя се оглеждаше под себе си разтревожено и щом ме видя, се спусна да ме посрещне.
24
„Буревестниците“ (на англ. The Thunderbirds) — демонстрационната ескадрила на ВВС на САЩ. — Бел. прев.