— Да бъдеш такъв, какъвто не беше Папи Ход — отвърна тя.
Профейн скоро се отказа от опитите да дешифрира няколкото нейни копнежи. От време на време тя му разправяше най-различни странни истории за изневери, шамаросване през устата, малтретиране в пияно състояние. Профейн, който четири години под боцманския надзор на Папи Ход бе остъргвал, чистил, мил, боядисвал и отново остъргвал палубата, бе готов да повярва на част от това. И по-точно казано, на около половината, защото жената е само половината от нещо, което има две страни.
Паола бе изпяла на всички една песен. Научила я от някакъв парашутист, дезертьор от боевете в Алжир.
Парашутистът бил нисък, с телосложение като самия остров Малта: скала, неразгадаемо сърце. Тя била прекарала с него само една нощ. После той отплувал за Пирея.
Утре в тъмни зори, ще затръшна вратата, под носа на мъртвите години. Ще тръгна по пътищата, ще скитам и ще прося за насъщния, по суша и вода, от стария до новия свят…
Паола научи Дюи Гланд да сменя гамите и всички седяха около масата в студената кухня на Тефлон и пееха ли пееха, докато пламъците от четири газови дюзи поглъщаха кислорода им. Когато Бени гледаше очите на Паола, предполагаше, че тя мечтае за парашутиста — навярно човек твърде далеч от политиката, а в битките не по-храбър от който и да е друг войник: но уморен, това бе всичко, уморен да открива отново и отново туземни села, да измисля сутрин варварщини, толкова жестоки, колкото извършените предишната вечер от ФНО11. На шията на Паола висеше медальон с лика на Дева Мария, вероятно подарен й от случаен моряк, на когото сигурно бе напомнила някоя благочестива млада католичка в Щатите, дето сексът е безплатен — или означава брак? Що за католичка бе тя? Профейн, който бе само наполовина католик (майка еврейка), с фрагментарен морал (придобит от житейския опит и не чак толкова от него), се питаше какви ли необичайни йезуитски аргументи са я накарали да тръгне с него, да отказва да легне с него, но въпреки това да продължава да го моли „да бъде добър“.
Вечерта преди Нова Година те дезертираха за кратко от кухнята и отидоха в една еврейска бакалница на няколко пресечки от къщата. При завръщането им Пиг и Дюи ги нямаше: „Излизаме да се напием“, гласеше бележката. Цялата къща бе празнично осветена, радиото включено на станцията ВЪЛНИ, от едната спалня долиташе гласът на Пат Буун12, от другата — шумове от захвърляни предмети. Неизвестно как, младата двойка попадна в тъмна стая с легло.
— Не! — прошепна тя.
— Искаш да кажеш да.
Креватът изскърца. И преди още някой от тях да разбере какво става:
Щрак, изсъска „лайката“ на Тефлон.
Бени направи това, което се очакваше от него: изскочи от леглото с яростен рев и вдигнат юмрук. Тефлон лесно отбегна удара.
— Хайде, хайде, по-кротко — захилен го умиряваше той.
Не бе толкова важно нарушеното уединение, обаче прекъсването бе дошло точно преди Великия Момент.
— Ти нямаш нищо против — успокояваше го Тефлон.
Паола бързешком навличаше дрехите си.
— Тефлон, с този твой фотоапарат ни гониш навън, на снега — отбеляза Профейн.
— Ето — Тефлон отвори фотоапарата и подаде филмчето на Бени. — Много си докачлив.
Профейн взе филма, но просто не можеше да преглътне поражението. Облече се и нахлупи каубойската шапка. Паола бе наметнала флотски шинел, прекалено голям за нея.
— Навън! — извика Бени. — Навън, на снега.
А навън валеше сняг наистина. Хванаха ферибота за Норфък и седнаха на горния етаж. Пиеха кафе от хартиени чаши, вторачени в снежните парцали, които безшумно залепваха по големите прозорци. Нямаше какво да правят, освен да се гледат един друг и да изучават седналия на пейката отсреща скитник. Долу под тях корабният мотор бумтеше и пъхтеше, усещаха го със задниците си, но никой от двамата не можеше да измисли какво да каже.
— Искаше ли да останеш там? — попита Бени.
— Не, не — потрепери Паола. — Както решиш.
Разделяше ги дискретен половин метър изтъркана пейка. Бени не усещаше никакъв импулс да скъси разстоянието. „Дявол го взел! — помисли той. — Най-после и аз съм отговорен за някого.“
10
„Дезертьорът“ — антивоенна песен (1954) от френския романист, драматург и поет Борис Виан (1920–1959).
11
Фронт за Национално Освобождение на Алжир — организация, ръководила от 1954 г. войната за независимост от Франция.