— Съвсем случайно това дали ви се стори поне мъничко забавно?
Гласът му издаваше, че очаква отговорът да е „не“, и Тифани не виждаше причина да го разочарова.
— Категорично не — отговори тя. Дребосъкът въздъхна и избута глупавата пищялка от тезгяха.
— Уви, всички смятат така — оплака се той. — Сигурно нещо не правя както трябва. Е, както и да е, какво мога да направя за вас, госпожице… о, вие сте истинска, нали? Винаги познавам, да знаете!
— Вижте — Подхвана Тифани, — никога не съм си поръчвала нещо от вас, но работех с госпожица Коварна, която…
Дребосъкът обаче не я слушаше, а се надвеси над една дупка в пода и викна:
— Мамо? Дойде една истинска!
Няколко секунди по-късно глас до ухото на Тифани рече:
— Дерек понякога се обърква, пък и може да си намерила метлата. Ти си вещица, нали? Покажи ми!
Тифани изчезна. Направи го без замисляне или по-скоро с толкова светкавично мислене, че мислите профучаха през ума ѝ, без да имат време дори да ѝ помахат. Едва като видя как дребосъкът, очевидно Дерек, се блещи с отворена уста срещу нищото, тя осъзна, че се е сляла с фона толкова бързо, защото да не се подчини на онзи глас зад нея определено щеше да е грешка. Зад нея стоеше вещица — съвсем категорично вещица, при това опитна.
— Много добре — със задоволство се обади гласът. — Наистина много добре, млада девойко. Все още те виждам, естествено, понеже гледах много внимателно. Виж ти, направо си е истинска.
— Ще се обърна, да знаеш — предупреди Тифани.
— Не помня да съм ти забранявала, драга.
Тифани се обърна и се озова пред вещица от най-страшните кошмари: с очукана шапка, напластен с брадавици нос, хищнически закривени нокти, почернели зъби и — Тифани погледна към пода — о, да, голям черен котарак. Не е необходимо да си подробно запознат с каталога на „Льольо“, за да се сетиш, че е използван целият асортимент от козметичната серия „Вещуря по спешност“ („Защото сте безценна“).
— Мисля, че трябва да продължим този разговор в моята работилница — каза ужасната вещуря, изчезвайки в пода. — Просто стъпи върху капака, като се върне на мястото си, става ли? Дерек, направи ни кафе!
Когато Тифани пристигна в сутерена върху удивително плавно движещия се капак, пред очите ѝ се разкри онова, което може да се очаква в работилницата на предприятие, произвеждащо всичко необходимо за вещица, почувствала потребност от известна льольовщина в живота си. На нещо като простор висяха накачулени доста страховити вещерски маски, имаше лавици, претъпкани с ярко оцветени бутилки, имаше поставки с брадавици, извадени да съхнат, както и най-различни неща, които бълвочеха в един грамаден казан пред огнището. При това си беше истински казан19.
Ужасяващата вещица се беше надвесила над един плот, откъдето се разнасяше отвратителен кикот. Тя се обърна, протегнала малка дървена кутийка, от която стърчеше къса връв.
— Първокласен кикот, не си ли съгласна? Най-елементарна комбинация от жици и смола, но с резонатор, понеже, честно казано, кикотът не е шега работа, не си ли съгласна? Струва ми се, че мога да го направя да се задейства и с часовников механизъм. Дай знак, когато схванеш шегата.
— Коя си ти? — не издържа Тифани.
Вещурята остави кутията на плота.
— О, боже — плесна с ръце тя, — къде са ми обноските?
— Не знам — отвърна Тифани, на която взе да ѝ кипва. — Може би часовниковият механизъм се е прецакал?
Вещурята пусна чернозъба усмивка.
— О, остроумие. Допада ми у вещиците, но не твърде много. — Тя протегна лапа. — Госпожа Пруст.
Лапата не беше чак толкова клисава, колкото Тифани бе очаквала.
— Тифани Сболки — представи се тя и чувствайки, че от нея се очаква още нещо, додаде: — Работех с госпожица Коварна.
— О, да, чудесна вещица — кимна госпожа Пруст. — И добър клиент. Много държеше на своите брадавици и скелети, доколкото си спомням. — Тя се усмихна. — Тъй като се съмнявам, че ще искаш да се издокараш като вещица за някой момичешки купон, предполагам, че вероятно търсиш помощта ми? Фактът, че по метлата ти е останала едва половината метличина, необходима за осигуряване на аеродинамична стабилност, потвърждава първоначалното ми предположение. Между другото, успя ли вече да схванеш шегата?
Какво да отговори?
— Така ми се струва…
— Казвай тогава.
— Няма да кажа нищо, докато не съм сигурна — запъна се Тифани.
19
Повечето хора, които готвят в казан, го използват за нещо като тенджера с двойно дъно, като редят по края му съдинки с вода — те поемат температурата на големия казан, в който може да задушите свински бут, а евентуално и кнедли в торбичка. По този начин доста икономично може да се сготви добро количество храна наведнъж, включително и пудинг. Това, разбира се, значи, че трябва да се храните предимно със задушена храна — все пак изяжте я, полезно е за вас. — Б.пр.