Казз показа със знаци, че би искал да има на разположение огън и посочи върха на бамбуковото си копие. Несъмнено искаше да го направи по-твърдо в пламъците.
Бъртън огледа металния предмет, взет от граала. Беше направен от твърда сребриста сплав, правоъгълен и плосък, дълъг към два инча и три четвърти от инча широк. От едната страна имаше дупчица, а от другата — плъзгач. Бъртън подпря с нокътя на палеца издатината върху плъзгача и натисна. Плъзгачът мръдна леко надолу и от дупката в другия край се подаде жичка, дълга към половин инч и една десета от инча дебела. Дори под слънчевите лъчи светеше в яркобяло. Докосна с жичката стрък трева. Стръкчето се сгърчи незабавно. Допря жичката в бамбуково копие и тя прогори мъничка дупка. Бъртън върна плъзгача в първоначалното положение и жичката се прибра в сребристата кутийка като горещата глава на огнена костенурка.
Фригейт и Руах изразиха гласно учудването си от мощта, скрита в дребния предмет. Доста волтове напрежение трябвали, за да се нагорещи толкова силно жичката. И за колко щял да стигне зарядът на батерията или радиоактивният елемент, който би следвало да захранва запалката? И как биха могли да го подменят, когато се изчерпи?
Имаха много въпроси, на които не намираха веднага отговор, а може би и никога нямаше да си отговорят. И най-озадачаващият беше — как е възможно да ги върнат към живот в подмладени тела? Който и да бе направил това, притежаваше научни знания, почти божествени по могъществото си. Но празните разсъждения биха могли само да им дадат тема за разговори, не и да решат загадката.
След малко тълпата се пръсна. Цилиндърът лежеше настрани върху камъка. До него — няколко проснати тела, а мнозина сред слизащите мъже и жени бяха ранени. Бъртън си проби път сред хората. Лицето на една жена беше издрано, особено около дясното око. Хълцаше отчаяно, но никой не я поглеждаше. Мъж седеше в тревата и се държеше за слабините, разпрани от остри нокти.
От четиримата върху камъка трима бяха в безсъзнание. Свестиха се от обилно излятата на лицата им вода, взета с граал от реката. Четвъртият, нисък слабичък мъж, беше мъртъв. Някой бе извил главата, за да му счупи врата.
Бъртън вдигна очи към слънцето и каза:
— Не знам точно кога е времето за вечеря. Предлагам да се върнем, малко след като слънцето мине зад планината. Ще сложим в тези вдлъбнатини нашите граали, или свещени канчета, или кофи за помия, наричайте ги както пожелаете. После ще чакаме. А дотогава…
Би могъл да хвърли и това тяло във водата, но сега се замисли за какво да го използва. Обясни на другите какво искаше да направи, свалиха трупа от камъка и го понесоха през полето. Фригейт и Галеаци, някогашен търговец от Триест, бяха първите носачи. Фригейт видимо не желаеше тази работа, но когато Бъртън го помоли, само кимна с глава. Хвана мъртвеца за краката и тръгна напред, а Галеаци го придържаше под мишниците. Алис вървеше зад Бъртън, водеше детето за ръка. Някои от тълпата гледаха с любопитство, подвикваха забележки и въпроси, но Бъртън не ги удостои с внимание.
След половин миля Казз и Монат поеха трупа. Детето сякаш не се плашеше от мъртвия човек. И първия труп бе огледала с интерес, вместо да прояви ужас при вида на обгорения мъж.
— Ако наистина е от древните гали — каза Фригейт, — свикнала е да гледа овъглени тела. Дано да си спомням точно — галите изгаряли жертвите живи в плетени кошници по време на религиозните си церемонии. Не помня в чест на кой бог или богиня са били ритуалите. Ще ми се да имах библиотека за справки. Смятате ли, че някога ще можем да имаме тук библиотека? Май ще мръдна окончателно, ако не мога да чета книги.
— Ще видим — отговори Бъртън. — Ако не са ни осигурили библиотека, ще си я създадем сами. Стига да е възможно.
Помисли, че Фригейт зададе глупав въпрос, но нали и всички останали засега не бяха съвсем наред.
В подножието на хълмовете двама мъже — Роко и Бронтич, смениха Казз и Монат. Бъртън ги поведе сред дърветата през високата до кръста трева. Острите й ръбове дращеха краката им. Бъртън отряза едно стъбло с ножа си и опита здравината и гъвкавостта му. Фригейт не изоставаше от него, не преставаше да бърбори. Вероятно, каза си Бъртън, приказва толкова, за да не мисли за двамата мъртъвци.
— Ако всеки човек, живял някога, е възкресен тук, помислете какви възможности се откриват за изследвания! Помислете за историческите загадки и въпроси, които можем да изясним! Можете да поговорите с Джон Уилкс Бут и да разберете дали действително военният министър Стантън е организирал убийството на Линкълн. Можете да установите кой всъщност е бил Джак Изкормвача. Да си изясните дали е вярно, че Жана д’Арк е вярвала във вещици. Да говорите с наполеоновия маршал Ней, да го попитате успял ли е наистина да избегне взвода за разстрел и дали е станал учител в Америка. Да научите истинската история на Пърл Харбър. Да видите лицето под Желязната маска, ако такъв човек е съществувал. Да разпитате Лукреция Борджия и онези, които са я познавали, за да прецените дали е била такава кучка и отровителка, както смятат повечето хора. Да узнаете кой е убиецът на двамата малки принцове в кулата8. Току-виж самият Ричард III ги е убил.
8
Според най-разпространената историческа версия Ричард III е заповядал да бъдат убити затворените в Тауър двама малолетни синове на покойния му брат Едуард, крал на Англия, за да не бъде оспорено правото му да наследи престола. — Б. пр.