След минута чуха приветствен вик и се обърнаха към подножието на хълма. Голите глави на Фригейт и Монат се появиха над тревата, те тръгнаха нагоре. Монат гледаше сериозно, но американецът се усмихваше щастливо. На едната му буза се забелязваше оток, а кокалчетата и на двата юмрука бяха раздрани и изцапани с кръв.
— Ей сега се отказахме да гоним повече четирима мъже и три жени, които искаха да ни изместят от колибите — обясни той. — Казах им, че могат сами да си построят и че вие скоро ще се върнете и ще им извадите душите от бой, ако не изчезнат. Чудесно ме разбираха, защото всички говореха на английски. Били възкресени до грааловия камък на една миля северно от нашия. Повечето хора там били жители на Триест от твоето време, но десетина, събрани накуп, се оказали от Чикаго, умрели около 1985 година. Бившите мъртви са пръснати по доста забавен начин, какво ще кажеш? Струва ми се, че тук си е поиграл някакъв генератор на случайности.
Както и да е, повторих им онова, което според Марк Твен бил казал дяволът: „Вие, типовете от Чикаго, се мислите за най-свестните тук, ама истината е, че сте само най-многобройните“. Това май никак не им хареса, те вече си представяха как почвам да се сприятелявам с тях, само защото съм американец. Една от жените ми се предложи, ако се прехвърля при тях и им помогна да превземат колибите. Точно тя живеела с двама от мъжете. Казах им, че няма да стане. Обаче те взеха да разправят, че все едно щели да ни отнемат колибите даже и през трупа ми, щом така се налагало.
Бяха по-смели на приказки, отколкото на дела. Монат ги уплаши само с един поглед. А и имахме каменни оръжия и тояги. Е, накрая техният вожд ги подгони да ни нападнат, но точно тогава успях хубавичко да разгледам един от тях.
Сега главата му беше плешива, така че не можех да го позная по онази гъста черна и права коса, а когато го срещнах за първи път, беше на тридесет и пет, на носа му се мъдреха очила с дебели рогови рамки и оттогава не го бях виждал цели петдесет и четири години. Но аз отидох по-наблизо и го погледнах в лицето, ухилено точно като в спомените ми, приличаше ми на гаден скункс и аз го попитах: „Ти Лем ли си? Лем Шарко? Ти си Лем Шарко, нали?“
Той ме зяпна и за малко да си сцепи устата от напъни да се усмихне и ме хвана за ръката, представяш ли си, хвана ме за ръката, след всичко, което ми бе причинил, и се развика, като че намери отдавна изгубеното си братче: „Ами да, ами да! Това е Питър Фригейт! Боже мой, Питър Фригейт!“
Почти му се зарадвах, по същата причина, която караше и него да се радва на срещата. Но после си казах: „Но това е издателят-мошеник, който те излъга с четири хиляди долара, когато тепърва започваше да пишеш, и ти съсипа живота за години напред. Това е същият лайнен плужек, който измами и тебе, и поне още четирима писатели за доста пари, след това обяви фалит и се скри. След години наследи голяма сума от някакъв чичо и си живееше царски — живо доказателство, че престъплението се възнаграждава, а не се наказва. Този е човекът, когото ти никога не забрави, не само заради това, което ти стори, но и заради многото скапани издатели, с които се сблъскваше по-нататък“.
Бъртън се засмя и каза:
— Веднъж измислих афоризъм, че свещениците, политиците и издателите никога не могат да влязат през портите на царството небесно. Но изглежда съм се лъгал, стига това тук да е раят.
— Знам, че си казал такова нещо и все си го припомнях през живота си. Но да се върна на случката, преглътнах естествената си радост, че отново виждам познато лице, и му казах: „Шарко…“
— И с такова име11 той ви е убедил да му повярвате? — намеси се Алис.
— Разправяше, че името било чешко и означавало „достоен за доверие“. И както всичко останало, казано от него, това беше лъжа. Както и да е, тъкмо бях започнал да си внушавам, че аз и Монат трябва да ги оставим да се настанят в колибите. Ще се оттеглим и ще ги нападнем, когато се върнете от грааловия камък. Смятах, че така ще проявим най-голяма хитрост. Но когато познах Шарко, направо побеснях! Озъбих му се много весело и казах: „Божичко, страхотен кеф е да ти видя мутрата след толкова години. Особено тук, без никакви ченгета и съдии!“
И го праснах точно в носа! Просна се по гръб и от носа му потече кръв. Монат и аз нападнахме останалите, сритах един, но следващият стовари граала си на лицето ми. Оглупях от болка, но Монат изкара въздуха на един с тъпото на копието и смачка ребрата на друг. Кльощав е, обаче е бърз и сигурно знае всичко за самозащитата… е, и за нападението! Шарко стана и аз го ударих с другия юмрук, но само се плъзна по ченето му. Нараних си ръката повече, отколкото го заболя. Той побягна и аз препуснах след него. Приятелчетата му също се отказаха и Монат ги подкара надалеч, като ги пляскаше с копието. Гоних Шарко до следващия хълм, докопах го преди да се спусне надолу и така го набих! Пълзеше и молеше за милост и аз се смилих — ритнах го да се изтърколи по склона, защото не можеше да върви.
11
Shark на английски език означава акула, а в преносен смисъл — измамник, изнудван. — Б. пр.