— Защо, за бога, направи това? — сърдито попита Мърфи.
— Трябва дълго да обяснявам — отговори Крейг. — Но фактът си остава факт и дайте да тръгнем от него.
— Това ще бъде изненада за Томас — отбеляза Клайн.
— Ако той харесва сценария, подписан от Малкълм Харт — каза Мърфи, — той ще му хареса и ако на него стои името на Крейг.
— И аз мисля така — неуверено се съгласи Клайн. — Но може да му повлияе на начина на мислене.
— В какъв смисъл? — попита Мърфи.
— Не зная точно как, но може да повлияе.
— Къде е Томас? — попита Крейг. — Защо не му позвъним и да го повикаме тук?
— Трябваше да отлети за Ню Йорк тази сутрин — каза Клайн. — Затова ви търсих така усилено. Не обичам, дявол да го вземе, когато хората изчезват от погледа ми.
— Провървяло ви е — забеляза Мърфи. — Вие сте го изгубили от погледа си само за един ден, а аз понякога по три месеца не мога да го открия.
— И тъй — въздъхна Клайн. — Щом съм започнал веднъж, поне да кажа всичко. Първо, той иска да привлече друг сценарист. А сега — дръжте се, приятели. Този сценарист се казва Йън Уодли.
— Лайно! — изруга Мърфи. Крейг се засмя.
— Смееш се — сърдито каза Мърфи. — Можеш ли да си представиш как ще работиш с Йън Уодли?
— Може би — отговори Крейг. — Впрочем не. Но защо Томас избра именно Уодли, а не някой друг?
— Аз самият му зададох същия въпрос — отговори Клайн. — Случайно го срещнал. Знаете как става тук. Срещнали се един-два пъти, поговорили и Уодли му дал последната си книга. Навярно някоя нощ Томас не е могъл да заспи, взел книгата в ръце, прелистил я и нещо го е заинтригувала.
— Последната книга на Уодли! — изсумтя Мърфи — Получи най-лошите отзиви след „Хайауата“.42
— Вие познавате Томас — каза Клайн. — Той не чете рецензии. Дори и за своите филми.
— Идеалният читател — промърмори Крейг.
— Какво казахте? — попита Клайн.
— Нищо.
— Както и да е — продължи Клайн. — Томас счита, че именно Уодли е способен да изрази това, което не достига на сценария. Не зная какво точно. Само не ме обвинявайте мен, Джес. Аз нямам нищо общо с това. На мен самия никога не би ми минала мисълта да прочета книга на Йън Уодли. Разберете моето положение: моят клиент иска Уодли — из се старая да му го доставя. Откъде бих могъл да зная, по дяволите, че Малкълм Харт сте вие?
— Разбирам — съгласи се Крейг. — И не ви обвинявам.
— Въпросът е в това какво да кажа на Томас? Бихте ли поговорили с Уодли поне? Дайте му да прочете сценария и чуйте неговите съображения.
— Разбира се — прие Крейг. — Готов съм да поговоря с него. — Слушайте, Клайн — той обмисляше идеята за сътрудничество с Уодли, която бе започнала да му харесва. Макар че Томас бе одобрил сценария, чувството за неувереност, което го бе подбудило да прибегне към псевдоним, си оставаше. И мисълта да сподели с някого отговорността не му се виждаше вече толкова нежелателна. При това Уодли, независимо от всичките си неудачи, беше действително талантлив. И най после Крейг знаеше от собствен опит, че почти не съществува сценарий, който да е изцяло работа на един човек. — Не обещавам нищо, но ще поговоря с него.
— Има и нещо друго — смутено продължи Клайн. — Най добре е да изложа всичко още сега. Знаете, че Томас беше сам режисьор на последните си два филма. Не му е нужен втори режисьор и…
— Ако той иска да снима този филм — отсече Крейг, — на него му е необходим още един режисьор. И този режисьор съм аз.
— Мърф… — Клайн отправи към Мърфи умолителен поглед.
— Вие чухте какво каза той — отговори Мърфи.
— Добре — склони Клайн. — Така или иначе аз сам не решавам нищо. Най-доброто според мен, което можем да направим, е да отлетим за Ню Йорк и да поговорим с Томас. Да вземем Йън Уодли с нас и да видим какво може да се получи.
Мърфи поклати глава.
— Следващата седмица трябва да бъда в Рим, а по-следващата — в Лондон. Кажете на Томас да почака.
— Вие познавате Томас — възрази Клайн. — Той няма да чака. През януари има друга работа, така че всички ще трябва да работят денонощно, за да се завърши филмът до това време. Едно от нещата, които му харесват във вашия сценарий, е че не е сложен за филмиране и това няма да попречи на по-нататъшните му планове.
— Джес? — обърна се към него Мърфи. — Тогава трябва ти сам да водиш преговорите. А аз може да дойда по-късно.