Той се заизкачва по една пътека и се надвеси над barrera25. Пясъкът на арената не беше златист, както на други места, а имаше пепеляв цвят. Той си спомни думите на матадора: „Само това развлечение ми остава. Моето единствено поле за игра. Тази вечер, на няколко стотин мили на юг оттук, ще излезе срещу рогата с шпага в ръка, със следи от кръв по яркия костюм, със застинала възторжена усмивка на красивото и младо, и старо, насечено с белези лице. Трябва да му изпрати телеграма: С пожелания за много уши. Abrazo26“.
Телеграми по случай премиери. Различни култури — различни клишета.
Би трябвало да изпрати телеграма и на Джак Лотън, страдащ в Бостън от стомашна язва; на Едуард Бренър, прегърнал жена си през раменете на тъмната сцена в Ню Йорк; на Кенет Джарвис, купуващ цветя за деветнадесетгодишна девойка — всеки на своята арена, всеки срещу своите бикове, всеки със свое единствено поле за игра.
На отсрещната страна на арената се появи пазач, облечен в нещо подобно на униформа. Той замаха заплашително към него с юмрук и започна да крещи с тъничък, заповеднически тон, сякаш се боеше да не би Крейг, този побъркан възрастен espontaneo27, да скочи през перилата на арената, да руши призрачния ред и да извика на арената бика, който не е тук и няма да го има още два месеца.
Крейг му махна приветливо с ръка — като истински любител на фиестите, който уважава правилата на играта и прави посещение по нейните свещени места — обърна се и излезе изпод трибуната на ослепителната слънчева светлина.
Когато стигна хотела, в главата му бе назряло решение.
На връщане за Франция караше колата бавно, внимателно и не спря на мястото, където предишната вечер за малко не се уби. Когато стигна в Сен-Жан-дьо-Люз, тих в този между сезонен период, той взе стая в един малък хотел, излезе на улицата и си купи топ хартия. Сега съм въоръжен, рече си той. Занесе хартията в хотела. Връщам се към моето поле за игра. През друг вход.
В Сен-Жан-дьо-Люз остана два месеца, работеше бавно и трудно, опитвайки се да пресъздаде историята на Кенет Джарвис, който беше умрял на осемдесет и две години, три дни след като бе прочел във вестниците, че деветнадесетгодишната девойка, която е обичал, се е омъжила за друг. Отначало искаше да напише пиеса, но постепенно историята премина в друга форма, така че трябваше да започне всичко наново. Реши да напише сценарий за филм. Още от първите дни в театъра му се бе налагало да работи с писатели, да предлага изменения, да преработва цели сцени, да добавя нови сюжетни линии, но едно е да работиш над чужди съчинения и съвсем друго — да стоиш пред празен лист хартия, на който само ти си способен да вдъхнеш живот.
Констънс го посети два пъти в края на седмицата, останалото време прекарваше сам: седеше дълги часове зад бюрото в хотела, разхождаше се по плажа и пристанището, хранеше се в хотелския ресторант.
Разказа на Констънс за работата си. Тя не изказа нито одобрение, нито неодобрение. Той не й показа написаното. Даже след двумесечен труд нямаше всъщност какво да покаже още — разпокъсани сцени, банални мисли, скици за евентуални последователни кадри, бележки за отделни роли.
В края на втория месец разбра, че не е достатъчно само да разкаже историята на стареца и младата девойка. Не е достатъчно, защото в тази история не оставаше място за него, Джеси Крейг. Не действителния Джеси Крейг, не обстоятелствата, които го заставяха да стои ден след ден зад бюрото в тихата хотелска стая, а неговите убеждения, неговия характер, неговите надежди, неговата преценка за времето, в което е живял. Без всичко това, каквото и да създаваше накрая, щеше да се окаже незавършено, безполезно.
Тогава измисли няколко нови действуващи лица, нови любовни двойки, които засели през лятото в голямата къща на северното крайбрежие на Лонг Айлънд, там смяташе да се развие действието на филма. Премести мястото на действие от Нормандия, защото не я познаваше добре. А Лонг Айлънд познаваше много добре. В числото на героите включи също деветнадесетгодишен внук, прехласнат от първата си любов по непретенциозна девойка, три-четири години по-голяма от него. В стремежа си да придаде на филма по-съвременен вид, добави и четиридесетгодишна двойка, за която съпружеската вярност е остаряло понятие.