Той съжали, че Ан не беше пристигнала още. Щеше да й е приятно да влезе в такава къща под ръка с баща си, под звуците на френска песен, съпроводени от полицаи, които охотно осветяваха пътя под старите тъмни дървета, доволни от това, че не трябва да хвърлят бомби със сълзотворен газ пред седалището на правителството. Телеграмата на Ан беше в джоба му. За негова изненада, тя бе решила да посети първо майка си в Женева и едва на другия ден да дойде в Кан.
Уолтър Клайн, домакинът, бе застанал в антрето и посрещаше гостите. Той бе наел къщата за един месец. Беше избрал точно нея, защото имаше достатъчно място за балове. Клайн беше нисък, як, широкоплещест мъж с измамно безгрижен характер. В последните години много посреднически фирми преставаха да съществуват и се сливаха с други. Клайн своевременно напусна една такава разпадаща се организация, отвеждайки със себе си редица известни режисьори и актьори, така че докато другите посреднически фирми и компании пропадаха, той ловко се приспособи към новите условия. Това му позволи да запази за себе си значителен дял участия във филми, които се подготвяха или снимаха в Америка и Англия. Клайн имаше във всички ключови позиции клиенти или длъжници, чиито филми той или финансираше, или разпространяваше. Когато другите изпадаха в паника, казваше: „Деца, нещата при нас вървят по-добре от когато и да било.“ За разлика от Мърфи, който бе забогатял в по-спокойни времена и през тези две седмици се държеше високомерно, настрани от фестивалната трескава атмосфера, Клайн не странеше от хората. Човек можеше да го види по всяко време да разговаря съсредоточено в някой ъгъл с продуценти, агенти, финансисти, режисьори, актьори, обсъждащ всевъзможни финансови сделки, обещаващ нещо, подписващ нещо. За помощници си бе избрал спокойни, представителни млади мъже, неразглезени от лекия живот в онези стари времена, алчни и честолюбиви като господаря си и умеещи, подобно на господаря си, да скриват мошеническата си същност под външно обаяние.
Преди известно време Клайн бе срещнал Крейг в Ню Йорк и полу на шега го бе попитал: „Джес, кога ще оставите този стар динозавър Мърфи и ще дойдете при мен?“
„Вероятно никога, Уолт — бе отговорил Крейг. — Нашата дружба е скрепена с кръв.“
Клайн се бе засмял. „Вашата вярност ви прави чест, Джес. Само че жалко, че отдавна не съм виждал името ви на екран. Ако все пак решите да се заемете с истинска работа, позвънете ми.“
Сега Клайн седеше в мраморното антре на къщата и разговаряше с току-що пристигналите гости. Беше облечен в черно кадифено сако, риза с жабо и яркочервена папийонка. До него бе застанала, явно развълнувана, жената, която завеждаше отдела за реклама и информация в неговата фирма. Тя беше разпратила покани за приема и Крейг, облечен в неофициални панталони и син блейзър, явно не й хареса. Повечето от гостите, макар и не всички, бяха дошли във вечерни тоалети и по лицето на тази жена Крейг разбра, че в неговото небрежно облекло тя вижда някаква преднамереност.
Клайн му стисна крепко ръката и се усмихна.
— Ето я нашата знаменитост. Боях се, че няма да дойдете. — Той не обясни защо се е боял, че Крейг няма да дойде, но го представи на гостите, с които току-що разговаряше. — Тонио Корели. Вие, разбира се, познавате Тонио Корели, Джес?
— Само съм го виждал. — Корели беше същият този млад красавец — италианският актьор, когото Крейг бе видял до плувния басейн на „Отел дю Кап“. Беше във великолепен черен смокинг, шит в Рим. Те се здрависаха.
— Може ли вие да го запознаете със своите дами, carinо28? — предложи Клайн. — Не чух добре имената ви, момичета — добави той с извиняващ се тон.
— Никол, Айрин — представи ги Корели.
Никол и Айрин покорно се усмихнаха. Те бяха толкова красиви, загорели и стройни, колкото и момичетата, с които Крейг бе видял Корели при басейна, само че тези бяха други.
Той ги ухажва по двойки, и то добре подбрани, помисли си Крейг. Всяка си има разписание. Завидя му. Кой не би завидял?
— Скъпа — обърна се Клайн към своята помощничка по рекламата и информацията, — заведете ги вътре и им дайте нещо да пият. Ако желаете да танцувате — предупреди той момичетата, — внимавайте да не хванете пневмония. Оркестърът свири на открито. Не можах да сключа договор с времето и ето — зимата се върна… Веселият месец май.