Триото, съпроводено от помощничката на Клайн се отдалечи грациозно.
— Заслужава си човек да се роди италианец — с усмивка отбеляза Клайн.
— Разбирам какво имате предвид — каза Крейг. — Само че вие и така си живеете добре. — Той посочи с ръка разкошно подредения дом. Бе чул, че за наемането на къщата за един месец е платил пет хиляди долара.
— Не се оплаквам. Нося се по течението — отвърна Клайн ухилен. Той не криеше, че се гордее с богатството си. — Бърлогата е доста уютна. Джес, радвам се, че се срещнахме отново. Как вървят работите ти?
— Чудесно — отговори Крейг. — Просто чудесно.
— Поканих Мърфи и неговата фрау, но те благодариха и отказаха. Не се мешат с по-низшите слоеве.
— Тук са на почивка — излъга заради приятеля си Крейг. — Предупредиха ме, че цялата седмица ще си лягат рано.
— Мърфи беше голям човек. По онова време. Вие, разбира се, не сте скъсали с него още?
— Не, разбира се.
— Аз вече казах, че вашата лоялност ви прави чест. Сега свързан ли сте с нещо с него? — Клайн зададе този въпрос някак си небрежно, гледайки настрани, към гостите, които минаваха под арката към голямата зала.
— Доколкото зная, не — отговори Крейг.
— А вие самият имате ли някакви планове? — Клайн се обърна с лице към него.
Крейг не отговори веднага.
— Може би. — Той на никого не бе казвал, освен на Мърфи и Констънс, че в главата му отново се е зародила мисъл за собствен филм. Но Мърфи беше определил своята позиция ясно — повече от ясно дори. Така че Крейг отрони думите „може би“ не случайно. От хората, дошли на фестивала, най-полезен би могъл да бъде Клайн с неговата енергия и многобройните му връзки. — Имам една идейка.
— Ето това е новина! — Възторгът в гласа на Клайн му се стори почти естествен. — Доста отдавна сте се откъснали от работата, Джес. Ако ви е необходима помощ, нали знаете към кого да се обърнете? — Клайн ласкаво постави ръка на рамото му. — За приятел нищо не жаля. Сега се занимаваме с такива комбинации, че дори и на мен ми се замайва главата.
— Чух. Ще поговорим тези дни. Ще ви позвъня.
Мърфи щеше да се обиди, ако чуеше този разговор. Той се гордееше със своята проницателност и се сърдеше, когато неговите клиенти или приятели не слушаха съветите му. Към Клайн се отнасяше с презрение и казваше за него: „Този ужасен дребен шмекер. След три години от него и следа няма да остане.“ Но Мърфи никога не правеше комбинации, от които главата му би се замаяла.
— В градината има плувен басейн — каза Клайн. — Идвайте по всяко време. Даже без да се обаждате предварително. В този дом сте винаги добре дошъл. — Клайн отново го потупа ласкаво по рамото и се обърна към новодошлите гости. А Крейг се отправи към хола.
Там беше пълно с народ. Никой не искаше да отиде в градината, където свиреше оркестърът, беше студено. Крейг трябваше да се извинява няколко пъти, докато се добере до бара, промъквайки се между кресла и дивани, около които се бяха натрупали гости. Той помоли за чаша шампанско. В Кан трябваше да се върне с колата и ако пиеше уиски цяла нощ, пътуването обратно по тъмните лъкатушещи между хълмовете пътища щеше да бъде опасно.
Корели и неговите две момичета бяха на бара.
— Трябваше да отидем при французите — каза едната от тях. Тя говореше с английски акцент. — Тук е само за старчоци. Средната възраст е четиридесет и пет.
Корели се усмихна, осветявайки залата с блясъка на зъбите си. Крейг се обърна с гръб към бара и започна да разглежда публиката. Натали Сорел беше седнала в далечен ъгъл увлечено разговаряше с един мъж, който бе седнал на облегалката на нейния фотьойл. Крейг знаеше, че тя е толкова късогледа, че не би могла да го види от такова разстояние. Но и самият виждаше достатъчно добре и независимо от това какво каза англичанката, Натали Сорел не можеше да бъде наречена старица.
— Казвали са ми, че баловете в Кан са буйни — продължи англичанката. — Всички чупят чаши, танцуват голи по масите и устройват оргии в плувните басейни. Римската империя в периода на упадъка.
— Така е било едно време, cara29 — отбеляза Корели. Той говореше със силен акцент. Крейг го беше гледал в няколко английски филма и сега разбра, че гласът му се дублира. Не е изключено и зъбите да не са негови. От тази мисъл му стана по-леко.