— Изведете го по-бързо на чист въздух, Гейл — прошепна Крейг. — А ние с Ан трябва да отидем да поздравим Соня Мърфи.
Но когато приближиха масата им, Уодли се закова зад стола на Мърфи, макар че Гейл усилено го дърпаше за ръкава. Соня поздрави Крейг и Ан, а Клайн ги представи на госпожица Дюлен, която каза с мелодичен френски акцент, че отдавна е искала да се запознае с мосю Крейг. Докато Соня уверяваше Ан, че много се радва да я види след толкова години и настойчиво предлагаше да идва в тяхната кабана37 в „Отел дю Кап“ по всяко време, Уодли, плавно люлеейки се на токове зад стола на Мърфи, високо затананика:
— Приветствия на шефа!
Клайн дипломатично даваше вид, че това го забавлява.
— Не знаех, че сте толкова музикален, Йън.
— Един от многото ми таланти — отвърна Уодли. — Господин Мърфи ще ме ангажира за следващия сезон в „Ла Скала“, нали, господин Мърфи?
Мърфи не обърна внимание на думите му.
— Позвъни ми сутринта, Джес — каза Мърфи и отново се зае с яденето си.
— Да вървим, Йън — настоя Крейг. Но Уодли не мръдна от мястото си.
— Господин Мърфи е велик стар счетоводител, нали, господин Мърфи? Всичко, което е необходимо на човек, е да е написал най-добрия бестселър за годината или филм, събрал четиридесет милиона долара, и господин Мърфи почти със сигурност ще му уреди договор за любовен филм или за реклама на аспирин по телевизията. А на вас, господин Клайн, не ви ли се иска да преуспявате в търговията с живата стока като господин Мърфи?
— Разбира се, бих искал, Йън — примирително отговори Клайн. — Наричайте ме Уолтър.
— Престани, Йън — остро го сряза Крейг.
Уодли говореше високо и хората от съседните маси бяха престанали да се хранят и го гледаха.
— Ще ви кажа как става това, господин Клайн — продължи Уодли, все още полюшвайки се плавно и застрашително зад стола на Мърфи. — Ще ви разкрия тайната на големия успех на господин Мърфи. Вие също можете да забогатеете и да се прославите и да каните в кабината си момичета, когато желаете. Работата не е в това кого представлявате като посредник, а в това, кого изхвърляте. Трябва да умеете навреме да изхвърляте ненужния човек, господин, Клайн. Трябва да правите това бързо, докато никой още не подозира за неговата ненужност. Появи ли се лоша рецензия — захвърляйте го. Само че едва ли ще смогнете да постигнете такова майсторство, господин Клайн, каквото е достигнал господин Мърфи, защото при него това е в кръвта му. Той е просто гений на изхвърляне на хора и нищо не го спира — нито дружба, нито лоялност, нито талант. Той е като библейски боен кон — надушва неудачника от разстояние. Звънят му по телефона, а него го няма вкъщи. Това е тайната, разбирате ли? Когато звъни телефонът и вие знаете, че аз звъня, вас ви няма вкъщи. Няма значение, че сте изкарали от мен хиляди, хиляди долара. Не сте си вкъщи — това е всичко. Запомнете този прост трик, господин Клайн, и ще стигнете далече, много далече. Нали ще стигне далече, господин Мърфи?
— Отведи го, Джес — помоли Мърфи.
— Тръгвай, Йън! — Крейг се опита да го отведе. — Всички разбраха какво искаш да кажеш.
Но Уодли отблъсна ръката му.
— След като не мога да говоря с господин Мърфи по телефона, ще говоря в ресторанта. Искам да говоря с господин Мърфи за неговата професия — за това за колко работи можеше да ме препоръча, но не ме препоръча…
Най-после Мърфи се обърна към него.
— Не ме разсмивай, Уодли — спокойно каза той. — През последните десет години стигна дотам, че не бих могъл даже и за храна на кучетата да те продам.
Уодли престана да се люлее. Устните му се изкривиха. Целият ресторант беше замрял. Соня Мърфи седеше с наведена глава и гледаше в чинията. Люсиен Дюлен се усмихваше леко, сякаш тази сцена я забавляваше. Тя очевидно не разбираше пияната английска реч на Уодли и мислеше, че се води обичаен приятелски, макар и доста шумен разговор. Клайн си играеше с чашата и не гледаше никого. Единствено Ан направи някакво движение. Задъхана, тя хукна навън. Уодли направи крачка, сякаш да я последва, но изведнъж се обърна и удари Мърфи. Ударът бе насочен към главата, но юмрукът му се извъртя и се стовари в рамото на Мърфи. Мърфи не помръдна, а Крейг обгърна Уодли и затисна ръцете му.