— Моят адвокат казва, че заплашва да използува твоето име в бракоразводното дело — продължи Крейг. — Мисля, че тя в крайна сметка няма да направи това, защото ще й платя да мълчи. Но все пак реших, че е по-добре да те предупредя.
— Не харчи пари заради мен — възрази Констънс. — Моята репутация ще издържи.
Той се засмя вяло.
— Срамно е, като си помислиш — някой беден френски детектив е преседял цяла нощ под прозореца ми, докато ние с теб, двамата немлади вече хора, сме се отдавали на буйна страст. — В тона й се усещаше насмешка и горчивина. Крейг разбра, че жена му е постигнала поне частично целта си, устройвайки скандал на Констънс.
— Ти си още млада — каза той.
— Чувствам се млада. Днес. — Те минаха покрай пътеуказател — Екс-ан-Прованс. Певци пеят под звуците на лютни. Любовни турнири.
— Ако има нещо ново, ще ти съобщя — обеща той.
— Да. Дръж ме в течение.
Тя напразно вини мен за всичко, мислеше си той. Впрочем не. Не напразно. В края на краищата Пинелъпи е моя жена. За двадесет и повече години е трябвало да я приуча на вежливо отношение към моите любовници.
От страничния път изскочи кола и той трябваше да удари рязко спирачки. Констънс полетя напред и се опря с ръце на предното стъкло.
— Искаш ли аз да карам? — попита тя. — Цял ден си зад волана — сигурно си изморен.
— Не съм изморен — отговори кратко той и натисна газта, макар че знаеше, че и бездруго кара много бързо. В този момент, седнал в колата, не се чувствуваше на почивка.
Хотелът беше бивш замък на върха на гористия хълм. Беше топло и седнаха да вечерят на открито — на покрита с плоски камъни тераса с изглед към долината, под светлината на свещи. Храната беше превъзходна, изпиха две бутилки вино и завършиха вечерята с шампанско. На такова място и след такава вечеря започваш да разбираш защо трябва непременно да прекараш част от живота си във Франция.
След вечеря прекосиха малката горичка, осветена от лунната светлина, и отидоха в селото. Пиха кафе в едно малко кафене, където съдържателят беше написал резултатите от футболните мачове през седмицата на една малка дъска.
— Даже и кафето е отлично — забеляза Крейг.
— Даже всичко — добави Констънс. Беше в синя ленена рокля — знаеше, че той обича синия цвят. — Доволен ли си, че дойде тук? — попита го тя.
— Аха.
— С мен?
— Знаеш ли… — Той говореше бавно, давайки си вид, че внимателно обмисля въпроса й. — Щом човек веднъж е решил да дойде на такова място, с жена, ти в никакъв случай не си по-лоша от коя да е друга.
— Чудесно. Това е най-приятното нещо, което съм чула през целия ден.
И двамата се разсмяха.
— Кажи „Мейраг“ по букви — помоли той.
— Д-ж-е-с-и-К-р-е-й-г.
Те отново се разсмяха. Тя погледна дъската с резултатите.
— Не е ли чудесно, че отборът на Монако е спечелил?
— Най-важното събитие в моя живот през седмицата — отговори той.
— Ние май много пихме. Не мислиш ли?
— Мисля. — Крейг направи знак на собственика зад бара. — Deux сognacs, s’il vous plait.40
— Освен всичко друго — каза тя, — тук говорят френски.
— Наред с многото други достойнства.
— Днес изглеждаш на двадесет години.
— Следващата година ще гласувам.
— За кого?
— За Мохамед Али.
— Пия за това.
Те пиха за Мохамед Али.
— А ти за кого ще гласуваш?
— За Касиус Клей.
— Пия за това.
Те пиха за Касиус Клей. Тя се кикотеше.
— Колко сме глупави.
— Пия за това. — Той се обърна към бара. — Encore deux cognacs, s’il vous plait.
— Много изразително — каза тя. — На няколко романски езика.
Той я погледна втренчено през масата. Лицето й стана сериозно. Тя протегна ръка и стисна неговата, сякаш да си вдъхне увереност. Беше готов да каже: „Да останем тук седмица, месец. А след тава ще странствуваме цяла година по слънчевите пътища на Франция.“ Но не каза нищо. Само стисна ръката й по-силно.
— Правилно ли произнесох по букви „Мейраг“?
— Никога не си го произнасяла по-добре — отговори той.
Когато се изкачваха по хълма, той я помоли:
— Върви пред мен.
— Защо?
— Искам да се полюбувам на прелестните ти крака.