По-късно Велизарий споделяше със своите приятели, че от описанието на дългата война между Атина и Спарта, дадено от Тукидид12, както и от разказа на Ксенофонт13 за военните действия в Персия (и двете книги са били изучавани и обсъждани в училището на Малт в Адрианопол) е научил повече неща за принципите на военното изкуство, отколкото по време на обучението си във военната академия на Константинопол. В тази академия се изучава строева подготовка и проста тактика, както и използуването на обсадни машини, задълженията на военачалниците и военният етикет — тоест по-нисшето военно изкуство. Висшето изкуство се състои в стратегията, в използуването на гражданската власт и на политиката в помощ на военните цели и преди всичко в онова умение, което Велизарий усвои до съвършенство — умението да вдъхва любов, доверие и подчинение у своите войници, което превръща една обикновена сбирщина в добре обучена армия. Според Велизарий стратегията е един вид приложна география и по-късно той изразходва големи суми, за да се снабди с точни карти — към щаба му бе неотлъчно прикрепен един професионален картограф, египтянин.
Велизарий обичаше също често да казва, че обучението, което е получил в училището на Малт по счетоводство, реторика и право, му е било от много голяма полза, защото висшите държавни сановници владеят до съвършенство тези граждански науки и тъй като гледат отвисоко на останалите смъртни, обичат да правят за смях варварските военачалници, чиито главни добродетели са смелостта, ездаческото изкуство и ловкото боравене с копието и лъка. Той им показваше, че не е варварин въпреки своето име и въпреки изключителното си майсторство при ръкопашния бой, в който понякога бе заставян против желанието си да влиза поради малкия брой или страхливостта на предвожданите от него войници. Често искаше от подчинените си да му представят счетоводните книги и ако в тях имаше някакво несъответствие, го посочваше укорително като учител. По обикновените правни въпроси, като процедурни правила в гражданските съдилища или правата на различните класи граждани и прислуга, той не можеше да бъде измамен лесно от професионалните правници. А и както вече казах, имаше достатъчно познания по реторика, за да може да представи дадена кауза по един прост и убедителен начин и да не се остави да бъде подведен от ловка аргументация. Признаваше, че за всичко това е много задължен на Малт, който не държеше много на пресилените алюзии, изобретателните метафори, атинските уловки и логическите апории. Малт обичаше да казва, че няколко добре въоръжени и дисциплинирано подредени слова ще вземат винаги връх над цял куп безразборно нахвърляни, изречени с ентусиазъм думи.
Първия учебен ден Велизарий не се появил в училището сутринта в седем часа, което бе обичайния час за започване на учебните занятия, а малко след пладне по време на почивката, когато момчетата се хранели в училищния двор — по-скоро тези от тях, които не живеели наблизо, така че не можели да изтичат да обядват вкъщи и да се върнат бързо. Но в Адрианопол, за разлика от Константинопол, Атина, Рим и големите градове на Мала Азия, не беше обичайно за едно момче да дойде на училище, придружено от възпитател и роб, който да му носи чантата с книги. Дори робите за носене на чанти бяха рядкост в това училище. Ето защо момчетата погрешно взели Велизарий за някой разглезен богаташки син, като го видели да влиза в училищния двор заедно с Палеолог, следван на половин крачка от Йоан Арменеца и накрая от Андрей, който му носел чантата.
Едно едро момче, на име Улиарис, посочило с пръст Палеолог и извикало:
— Ей, приятели, кажете ми, този дядо ли води внучетата си в нашето училище да се учат на hic, haec, hoc или те водят него?
Момчетата наобиколили новодошлите, без да спират да дъвчат хляб, плодове и твърдо сварени яйца, а едно от тях, останало отзад, хвърлило смокиня по Улиарис, за да го ядоса. Смокинята била омекнала и вкиснала от горещината — просто плачела да бъде запратена по някого. Тя не улучила Улиарис, но се пръснала върху рамото на Палеолог, чиято тога била съвсем нова и от особено фин вълнен плат. Смеховете избухнали още по-гръмки, но Велизарий веднага си проправил път през тълпата от момчета, навел се да вземе един голям кръгъл камък, който някои от учениците били подритвали напред-назад по гладкия плочник на двора, и преди момчето хвърлило смокинята да разбере какво става, Велизарий се спуснал към него и го ударил с камъка по главата. Зашеметено, то паднало напред. Велизарий не казал нито дума и без да пуска камъка, се върнал до своя възпитател.
12
Тукидид (ок. 466—400 г. пр.н.е.) — прочут писател, историк на Пелопонеската война, считан за създател на критическия метод в историята. — Б.пр.
13
Ксенофонт (430—355 г. пр.н.е.) — писател, историк, философ и пълководец, ученик на Сократ. — Б.пр.