— Алек? А ти щеше ли да ме избереш, ако не бях… девствена?
— Бих — не се поколеба той.
— Наистина ли?
— Да! И не ме каран непрекъснато да повтарям, Джейми!
Стори й се ядосан.
— Ти си най-необикновеният мъж, когото съм срещала, Алек! Повечето от рицарите не биха се оженили за жена, която е принадлежала на друг.
— О, предполагам, че си прана. Обаче аз щях да узная името на мъжа, който те е обезчестил.
— И после?
— Щях да го убил.
Джейми не се усъмни в искреността му и потръпна. Явно убийството не бе нещо, което го притесняваше.
— Ала няма смисъл да говорим за това, след като ти си девствена, нали?
— Предполагам, че си прав — съгласи се Джейми. — Е, Алек? Съгласен ли си да почакаш, докато те опозная по-добре? Преди ти… искам да кажа… преди ние да…
Бедното момиче не можеше да намери думи. Алек внезапно изпита желание да успокои страховете й, да я приласкае и утеши, макар да нямаше представа защо. Щеше да я люби, разбира се, но не искаше тя да трепва от докосването му или да то очаква с ужас. Реши да прояви малко такт.
— Ще почакаме, докато ти облечеш шотландска носия в моите цветове6, Джейми. Дотогава.
Тя изглеждаше като осъден на смърт, когото току-що са помилвали. Това го ядоса.
— Ще ми дадеш ли думата си, Алек?
— Току-що ти я дадох — тросна се той. Внезапно я притегли към себе си, повдигна брадичката й с пръст и я застави да го погледне в очите.
— За в бъдеще никога не ме карай да повтарям, съпруго моя!
Ако бе пуснал брадичката й, щеше да кимне в знак на съгласие. Алек обаче бавно се наведе и я целуна. Джейми бе твърде смаяна, за да се противопостави. Устните му бяха твърди, но удивително топли. Тъкмо когато тя понечи да отвърне на целувката, той се отдръпна.
— Благодаря ти за разбирането — промълви Джейми.
— Твоите чувства означават много малко за мен. Ти си просто моя съпруга и моя робиня. Не го забравяй!
— Твоя робиня! — Думите едва не я задавиха. Господи, никога досега не се бе чувствала толкова унизена, толкова маловажна.
Алек се протегна и нежно я потупа по гърба.
— Сдъвчи храната си, момиче, преди да се опиташ да я преглътнеш — посъветва я той.
— Правиш го нарочно, нали, Алек?
— Кое?
— Не е нужно да гледаш толкова невинно, съпруже мой. Ти се опитваш да ме ядосаш.
Алек кимна. Сетне на устните му бавно затрептя усмивка.
— Защо?
— За да ти покажа, че е възможно.
— Не те разбирам.
— Няма значение какво ще направиш или ще кажеш, аз никога няма да загубя търпение. Мое задължение е да те закрилям, Джейми. Наистина урокът, който ти дадох, е много прост. Помисли и ще осъзнаеш как аз преди малко ти позволих да изкажеш мислите си на глас, без да загубя самообладание и да проявя грубост.
— Да не би да ми намекваш, че целият този разговор е бил само един урок за неуката ти английска съпруга?
Когато Алек кимна, Джейми се развесели.
— Щом е така, Алек, ако ти кажа, че ти си най-грубият и невъзпитан воин, когото някога съм имала нещастието да срещна, няма ли да се ядосаш?
— Не.
— Ти преди малко ми обеща, че няма да ме докосваш, докато не се облека в твоите цветове, а сега аз ще ти дам едно обещание. Ще проклинаш деня, в който се похвали, че никога няма да загубиш търпение, съпруже мой! Давам ти думата си!
Преди Алек да успее да отговори на предизвикателството й, тя блъсна ръката му настрани и се отдръпна.
— Смятам да отида да се изкъпя. Онзи отвратителен мъж ме докосна. Ще се търкам, докато отново се почувствам чиста. Имали още обиди, с които искаш да ме удостоиш, преди да тръгна?
Алек поклати глава. Ниско надвесените клони се залюляха от движението му. Джейми осъзна, че огромният му ръст вече не я плаши. Не знаеше защо отношението й към него се бе променило, но със сигурност страхът й се бе изпарил.
Той не е убил първата си жени! Тази мисъл внезапно проблесна в съзнанието й, последвана от друга. Тя му вярва! Напълно.
— В момента нямам.
— Нямаш какво?
Явно съпругата му се бе замислила за нещо, реши Кинкейд.
— Нямам други обиди, с които да те удостоя — сухо обясни той.
Тя кимна, обърна се и се отдалечи.
— Джейми, искам да то предупредя — подвикна след нея младият мъж. Водата е много студена.
— Не се нуждая от предупрежденията ти — отвърна дръзко през рамо девойката и вирна глава. — Ние англичаните сме направени от по-здрав материал, отколкото вие шотландците си мислите за нас.
Джейми се отпусна чак когато си взе чисти дрехи, сапун и четка и застана на брега на езерото.
— Робиня значи? — промърмори на себе си тя и развърза черната си рокля. — Той иска да ме накара да се почувствам незначителна като кучето му.