Лилит погледна надолу към града. Е, вече нямаше пречки. Глупавата вуду-заклинателка от блатото нищо не разбираше и само й отнемаше по малко време.
Нищо не стоеше на пътя на това, което Лилит харесваше най-много от всичко.
Щастлив край.
Горе в планината празненството се бе поукротило.
Художниците и писателите винаги са имали доста преувеличени представи какво става на едно вещерско сборище. Това се дължи на прекомерното им застояване в малки стаи със спуснати завеси, вместо да излязат на здравословен чист въздух.
Да вземем например голите танци. В средно умерения климат има много малко дни, в които някой би танцувал посред нощ без дрехи, да не говорим за камъните, разни тръни и ненадейно изникващи драки.
Пък и цялата оная работа за козоглавите богове. Повечето вещици не вярват в богове. Разбира се, те знаят, че боговете съществуват. Дори от време на време се случва да си имат работа с тях. Но не вярват в тях. Би било все едно да вярват в пощальона.
А също храната и напитките — парченцата влечуги и прочее. Всъщност вещиците не си падат по тези неща. Най-лошото, което може да се каже за навиците на хранене на по-стария тип вещици е, че имат слабост към бисквити. Топят ги в чай с толкова много захар, че лъжичката не може да помръдне, и го пият от паничката, ако им се стори прекалено горещ. Всичкото това се придружава с разчувстващи звуци, които навяват най-общо мисълта за евтино направена канализация. Може би жабешките крачета и другите екстри са за предпочитане.
Както и мистичните мазила. Чист късмет е, че тук художниците и писателите са на по-твърда почва. Повечето вещици са на възраст, а точно тогава мазилата придобиват привлекателност. И така, поне две от присъстващите тази вечер вещици бяха намазани с прочутия лосион за гръдни разтривки на Баба Вихронрав. Гъша мас и ароматна билка. От него нито се литва, нито носи видения, но определено предпазва от простуди, макар и само заради потресаващата миризма, която започва се разнася по някое време през втората седмица. Тя държи всички на разстояние, така че е невъзможно да се прихване нещо.
Да вземем най-накрая самите сборища. Средностатистическата вещица по природа не е социално животно, поне що се отнася до колежките й. Възниква конфликт между доминантни личности. Нещо като група предводители без подчинени. Вещиците имат едно основно, неписано правило, а именно: „Не прави това, което ти се иска, а каквото аз ти казвам.“ В произволна съвкупност от вещици естественият брой е една. Те се събират една с друга само когато не могат да го избягнат.
Както сега.
Поради отсъствието на Дезидерата разговорът естествено се завъртя около увеличаващата се липса на вещици.7
— Какво, никой ли? — каза Баба Вихронрав.
— Никой — отвърна Дъртата Бревис.
— На това му викам ужас! — възкликна Баба. — Отврат.
— А? — не дочу Старата майка Дисмас.
— Тя го нарича отвратително! — извика Дъртата Бревис.
— А?
— Няма друго момиче! Да замести Дезидерата!
— О-о.
Замислиха се над последиците.
— Ако никой не иска коричките, аз ще ги взема — обади се Леля Ог.
— По мое време подобно нещо нямаше да се случи никога — продължи Баба. — Имаше поне една дузина вещици само от тая страна на планината. Разбира се, това беше преди всички тия — тя направи физиономия — лични забавления. Има прекалено много лични забавления напоследък. Като бях млада, ние никога не се забавлявахме лично. Все не оставаше време.
— Времето се бъзика — вмъкна Леля Ог.
— Какво?
— Времето се бъзика. Значи, че онова е било тогава, а това е сега.
— Нямам нужда някой да ми го казва, Гита Ог. Знам кога е сега.
— Трябва да си в крак с времето.
— Не виждам защо. Не виждам защо ние…
— И така, предполагам, че трябва отново да разширим границите — обобщи Дъртата Бревис.
— Не може — остро каза Баба Вихронрав. — Аз вече имам четири селища. Метлата ми едва успява да изстине.
— Е, като почина и Майка Куха, определено останахме в липса — обясни Дъртата Бревис. — Знам, че тя не правеше кой знае какво, да не говоря за другите й занимания, но беше тук. Това имам предвид. Да бъдеш тук. Трябва да има местна вещица.
Четирите вещици се загледаха унило в огъня. Леля Ог, която се стараеше да гледа откъм веселата страна на нещата, вдигна тост.
— Долу в Крийл Спрингс си имат магьосник — обади се Дъртата Бревис. — Когато Баба Хоплис почина, нямаше кой да поеме работата и те отидоха в Анкх-Морпорк за магьосник. Истински магьосник. С всичкото му. Той си има магазин там, с медна табела на вратата. Пише „Магьосник“.
7
Дезидерата бе изпратила бележка по Старата майка Дисмас с молба да бъде извинена поради смъртта си. Второто зрение дава възможност да управляваш социалните си ангажименти с твърда ръка.