От древният Рим знаем, че борбата за живот може да служи и за развлечение: под мотото panem et circenes („хляб и зрелища“) гладиаторите са били заставяни да се бият един срещу друг, за веселието на плебеите и да ги отвличат то безсилието им. Същият принцип днес използват и телевизията, видеото и футбола, за да улеснят бягството на лекомисления гражданин от потискащата истина за неговото съществуване.
От какво ни отвличат медиите?
И какво евентуално бихме научили, ако постоянно не бяхме облъчвани с нещо?
Ясно е, че от спора на двама „третият“ винаги има изгода. Всички знаят поговорката „Двама се карат — трети печели“. Ако транспонираме това върху която и да е държава или върху цялата ни планета, ще се убедим, че твърдението е вярно. Например банките, които отпускат заем на воюващите страни, имат най-голям интерес дадена война да не завърши особено бързо.
Чрез войни и безредици може да се подтикне цял един народ да приеме и дори да желае ориентацията на институции, с които в условия на мир никога не би се съгласил (например НАТО, ООН).
Хората, които не се интересуват от подобни неща, не виждат никаква връзка между войните (освен жертвите).
Възможно ли е те да са от полза и за други субекти извън военната индустрия?
Какво кара хората да мразят толкова силно, че да са готови да убиват собствените си ДРУГАРИ ПО СЪДБА?
Кое може да е толкова важно, че заради него да се отнема човешки живот?
Нищо ли не научихме от милионите и милионите загинали във войните и от болката, която остава?
В бивша Югославия например различните етноси съжителстваха мирно години наред, а днес воюват едни срещу други. Какво се случи, че изведнъж техните братя, които живеят в същото село, говорят същия език, изглеждат по същия начин, носят същите дрехи, по същия начин се радват, обичат, смеят и плачат — станаха най-омразните им врагове и започнаха да избиват децата им, да изнасилват жените и майките им, да затварят мъжете в концентрационни лагери…
Не ви ли се струва познато отнякъде?
Наистина ли боевете се водят само заради идеологическите различия на отделните фракции, или не е изключено някой да се крие зад кулисите?
Кой би могъл да е той?
Изобщо откъде идва образът на неприятеля, който религиите, учебниците и масмедиите насаждат?
Какви са целите на хората, които „раждат“ образа на врага и перманентно ни го внушават?
И кой би се облагодетелствал от нарастващата омраза и дегенерацията на човечеството?
Може би сатаната, Луцифер, Ариман, Бафомет или някои други „неуловими“ създания, на които човек с удоволствие би хвърлил вината?
Може би.
В тази книга обаче ще бъде разказана историята на неколцина съвсем реални и далеч по — уловими личности, които през 1773 г., в една къща на Еврейската улица във Франкфурт, планират до към 2000 г. да прокарат пътя за своето Единно световно правителство чрез три световни войни. Перфектно разработен план, в който ще бъдат използвани слабостите и страховете на хората срещу самите тях.
Стремежът към световно правителство впрочем съвсем не е нов, както се вижда от Ватикана, който открай време се опитва да направи света католическа територия. Историята показва, че за целта са били измъчвани и изклани милиони хора.
Ислямът, който междувременно е най-разпространената и най-фанатизираната религия, има същата цел и още по — добри шансове за това.
В списъка влиза и „пан-славянската“ идеология на Русия първоначално издигната от Вилхелм Велики1, която цели отстраняването на Германия и Австрия, за да може след поробването на Европа, да се анексират Индия и Персия.
Нека споменем и идеологията „Азия на азиатците“, която настоява за конфедерация на азиатските страни под ръководството на Япония.
И накрая — т.нар. „пан-германска“ идея, която предвижда контрол на Европа от Германия, който по — късно да се разпространи върху целия свят.
Субектите, за които ще стане дума, обаче са напълно независими от вероизповеданието и не принадлежат на никоя нация. Те не са нито леви, нито десни, нито либерали, но използват всички институции за целите си. Членуват в някои организации само, за да затруднят евентуалното разследване, да объркат „твърде любопитните“ и да ги подмамят в грешна посока. Те използват християните, евреите, фашистите, както и комунистите, ционистите, мормоните, атеистите, сатанистите, бедните и богатите… ВСИЧКИ! И най-вече невежите, незаинтересованите и безкритичните.
1
Вилхелм I (1797–1888) — крал на Прусия от 1861 г. и германски император от 1871 г., наречен „Велики“ заради заслугите му в образованието в обединена Германия. — Бел.прев.