— Извини ме, господарю, и това не ми е възможно.
— И защо не?
— Според законите на вселената, чиято необходимост се предполага от съвременната наука, на твоите мускули е предопределено, като навеждат тялото ти, да извършат тази вечер деветстотин и шестнадесет цяло и единадесет стотни метра/килограм работа. Ако ти отнема дори само пет процента от нея, в тебе би се натрупал излишък от енергия, който би се превърнал в умствена енергия и би създал една трансцендентално-психологическа статия, защото за тази цел е достатъчен само минимум енергия. Наистина по този начин двадесет и шестима читатели ще се принудят да прекратят абонамента за съответния вестник, но поне един човек ще го чете толкова усърдно, че може и да заспи, да се наведе прекалено близо до лампата. В къщата би се разразил пожар, който би се предал на цял квартал; един военен склад би хвръкнал във въздуха; експлозията би изместила центъра на земното притегляне с една хилядна от милиметъра; в резултат на това пък Земята би се сблъскала два милиона години по-рано със Слънцето. И тъй, разбираш, че ми е невъзможно да повдигна кълбото.
— О, мъдър дух! — извиках аз. — Ние сме недостойни за тебе, ти си свободен.
Поставих лампата на масата. Един светлинен лъч се прокрадна отвътре и се загуби като лек облак на тавана. Поне на мене така ми се стори.
Отдалече прозвуча тихо:
— Благодаря, благодаря за спасението след трихилядолетен затвор. Отлитам от епохата на необходимостта при трансценденталната свобода! Нито едно кълбо да не падне от масата, без от падането му да не потрепери вселената!
Вдигнах кълбото и го сложих до лампата. То отново се изтърколи надолу.
— Вие можете да се прочуете като вентрилок1 — заключи професорът.
Такива хора не могат да бъдат убедени.