В края на века, както е известно, Май започва да преодолява болезнените преживявания, като преминава в символични разкази. Някой друг писател, домогващ се до слава и успех, щеше шумно да протестира срещу Кюршнер. Май си отплаща остроумно посредством разказ. Кюркджията на няколко пъти отива при килимаря Ияр да огледа работата. Това визира естеството на издаване под формата на свитъци. Когато отива за трети път, килимът е полуготов, тоест разказът «El in terra pax!» /общо четири глави/ до трета глава. Той се опасява, че втъканите «стихове за мъдростта, любовта и милосърдието», ще предизвикат «недоволството на всеки истински вярващ», т.е. на привържениците на войната. И тъй: «Скъси произведението и прибави бързо бордюра! Понеже съм го поръчал, ще го задържа, макар да не ми харесва.» В замяна на съкращението иска да отиде на «пазара», т.е. на писателската борса /Лайпцигския панаир/, да купи други килими, сиреч статии, за да задоволи «кутуби».
Целият разказ издава меланхоличната усмивка на разочарования Май, но предизвиква и основателното му самосъзнание. Нещо повече, за да снеме упрека за лошокачественост, той стига до почти болестно самоизвисяване. «Не е необходимо да запазваш работата ми и нито да я плащаш. Не моят занаят, а Аллах се грижи за мен!»
Тълкуването на развитието на разказа не е толкова непринудено. Кой е Ел Акил, най-мъдрият от халифите, комуто Ияр праща завършения килим? Може би Фезенфелд. Кой е неговият велик везир? Кой е четецът на молитвата? И тук ли се имат предвид определени съвременници на Май? В лицето на великия везир бихме могли да си представим книгоиздателя на Май, неговия приятел и търговски съветник Феликс Край, притежател на «Хофманишен Бухдрукерай» в Щутгарт. Или е погрешно да се търсят по-нататъшни паралели? Във всеки случай килимът проявява чудодейна сила. Той бива използван преди едно войнствено начинание, което трябва да разнесе исляма по целия свят като килим за съвещание. Пред удивените погледи на молещите се, коленичили по бордюра му, се появяват една след друга златните мъдрости на Ияр, после «зеленото, развяно знаме на Пророка», очевидно символика за нетърпимостта на фанатизма и покръстничеството, застъпвани от мисионера Уолър в пътеписа «И мир на земята». После се показват останалите фигури на повествованието, докато при заключителните слова на свещената Фатиха «Води ни по Правия път. Пътя на тези, които си благословил, по пътя на заблудените и заслужили Твоя гняв» образите се променят по такъв начин, че всеки молител съглежда пред себе си своя собствен образ. Той поразително си прилича и все пак е карикатура на неговото верую. Едно противоречие, което трябва да предизвика дълбок размисъл. Реалният човек и вътрешното развитие на образа, към което се стреми, се различават както модел и карикатура. Средата на килима се превръща в огледало на себепознанието. «Не, не, това не съм аз! О, Аллах, направи така, че да бъда друг, извиква смъртно изплашеният четец на молитвата, а с него и всеки, който откровено се разпознава.»
Сега в стила на приказките от «Хиляда и една нощ» следва преобразяването на халифа Ел Акил и майстора килимар Ияр. Той повелява — езикът тук се извисява до мерена реч — да се мисли за налагане веруюто над други едва «когато килимът ви покаже по-добро изображение на вашата вяра». Самият килим изчезва и се появява под молитвената ниша на една шиитска джамия. Май описва килима като «голям, сив», с което намеква, че в повествованието «И мир на земята» се намира малко пъстрота в действието.
Това е изфиненият отговор на Кюршнер, отплатата на един писател, който въстава срещу искането за доставяне само на бързо пласируема стока и дръзва да плува срещу течението на господстващите по онова време разбирания. Още по-решително проповядва Май идеята за мир в своята драма «Бабел и Бибел», [4] едно произведение, чието написване през 1906 е вътрешно обусловено от реакцията на немската интелигенция срещу прекомерното християнство на Май.