А веднъж това бяха две ленти от матов сребрист метал, неочаквано тежки.
— Какво е това? — Държах ги на дланта си. Бяха по-тежки от олово. Платина? Но никой не носи толкова много платина наоколо. Попитах на шега: — U–2356?
— Топли ли са? — попита той загрижено.
Преборих се с желанието си да ги захвърля колкото се може по-надалеч и да се хвърля зад канапето.
Но те бяха платинени. Никога не научих защо Рон ги разнасяше насам-натам. Нещо, което не излезе наяве.
В полукръга от зяпачи падналото полицейско око лежеше в тревата. То беше невредимо, вероятно защото двама ликуващи, забележително едри мъже, стояха над него, отпъждайки всички назад.
— Добре — каза Рон. Той приклекна над златистата сфера, обърна я с дългите си артистични пръсти и се обърна се към мен: — Помогни ми да го отворя!
— За какво? Каква ти е целта?
— Ще ти кажа след минута. Помогни ми да… Няма значение.
Полусферичния капак беше свален. За първи път погледнах във вътрешността на полицейско око.
То беше впечатляващо просто. Различих устройството за зашеметяване по параболичния отражател, камерите и пръстеновидната навивка, която беше част от устройството за летене. Нямаше енергиен източник. Предположих, че самата обвивка беше енергийно-лъчева антена. Със свален капак нямаше начин някой да бъде ударен от ток.
Рон коленичи и се зае да разучава странните вътрешности на полицейското око. Извади от джоба си нещо, направено от стъкло и метал. Внезапно си спомни за моето съществуване и ми го подаде, като каза:
— Погледни това!
Взех го, като очаквах изненада, и я получих. Това беше стар ловджийски часовник — голям навиващ се часовник на верижка, в защитна кутия. Били са масово използвани преди двеста години. Погледнах циферблата и казах:
— Петнадесет минути е назад. Нали не си ремонтирал целия механизъм?
— О, не. — Той ми отвори задния капак.
Механизмът изглеждаше съвременен.
— Батерия и камертон? — предположих аз.
— Това си помисли и охраната. Разбира се, използвах ги при изработката. Но стрелките не се мърдат. Нагласих ги точно преди да ме претърсят.
— Ааа. Какво може да прави?
— Ако съм го направил правилно, мисля, че ще свали всяко полицейско око в Кингс Фрии Парк.
Около минута се смях така, че не можех да говоря. Рон ме наблюдаваше, навел главата си на една страна. Несъмнено се чудеше дали си мислех, че се шегува.
Успях да кажа:
— Това би трябвало да предизвика какви ли не вълнения.
Рон енергично поклати глава.
— Разбира се, всичко зависи дали използват същия тип вериги, които си мисля, че използват. Виж сам — полицейските очи не се очаква да бъдат прости. Очаква се да бъдат евтини. Ако някое бъде свалено, данъците няма да се вдигнат много. Другият вариант е да ги направят скъпи и лесно разбираеми и това ще разочарова много хора. Хората във Фрии Парк не трябва да бъдат разочаровани.
— Тогава.
— Е, има евтин начин да се направи схемата на захранващата система. Ако са я направили по този начин, мога да ударя всичко това. Ще видим. — Рон издърпа тънка медна жица от маншета на ризата си.
— Колко време ще отнеме?
— О, половин час… а може и повече.
Това ме накара да взема решение.
— Аз трябва да вървя. Имам среща с Джил Хейъс при изхода на Уилшър. Виждал си я — високо русо момиче, с мойта височина…
Но той не ме слушаше.
— Окей, ще се видим — измърмори.
Започна да слага медната жица в полицейското око с пинцети. Аз си тръгнах.
Тълпите са склонни да привличат тълпи. Две минути след като си тръгнах от Рон се присъединих към една полукръг от любопитни, за да видя какво гледат.
Оплешивяващ индивид с големи челюсти сглобяваше нещо — допотопна машина със витла и малък бензинов двигател. Т-образната дървена ръкохватка беше нова и небоядисана. Металните части бяха матови, с вид на скорошно махната ръжда.
Тълпата размишляваше полушепнешком. Какво беше това? Не беше част от кола; не беше извънборден мотор, въпреки че имаше витла; прекалено беше малък за скутер; прекалено голям за моторна шейна…
— Косачка за трева — каза белокосата дама до мен. Тя беше от онези дребни, приличащи на птици хора, които се съсухрят, стават безтегловни с възрастта, и живеят вечно.
Думите й не означаваха нищо за мен. Тъкмо щях да питам, когато…
Мъжът с големите челюсти привърши работата си, завъртя нещо, и двигателят запали с ръмжене и избълва черен пушек. Той победоносно сграбчи дръжките. Извън парка беше престъпление за затвор да се построи работеща машина с двигател с вътрешно горене. Тук…