Вие знаете не по-зле от мен колко истина съдържат всички тези митове. Свидетелите изтъкват факта, че при всяко влизане и излизане от хиперпространството дори съвсем елементарни кораби като бергенските „Таласъми“ едва забележимо се променят. Изкривените частици, които ги изграждат, никога не се връщат точно в предишното си състояние. Щеше да е прекалено да искаме такова нещо от законите за съхранение. Понякога пилотите забелязват тези изменения, понякога не, защото в крайна сметка техните частици също са били трансматериализирани.
Що се отнася до еволюцията на човешкия вид, не зная нищо повече от онова, което виждам, щом се погледна в огледалото. Но познавах „Алис Лидъл“ — кой го познаваше по-добре от мен? — и си го спомням чудесно. Помня го още от самото начало, от третата година на Голямата крачка, когато го построиха и кръстиха. Защото той беше стар, когато Табита Джут за пръв път го зърна, когато смъкна платнищата му и ги хвърли върху високата трева на онова запуснато лозе. Бронзовото му покритие бе цялото ожулено от студените пламъци на космоса. Реакторът му не ставаше за нищо, в хидравликата му човек можеше да открие паяжини. Вече беше отслужил своето и бе инертен, доколкото това въобще е възможно за кораб — с други думи, както проумяхме накрая, изобщо не беше инертен. Хората вярваха (позволете ми това последно отклонение), че щом активираш капелански двигател, никога повече не можеш да го дезактивираш, докато не бъде унищожен. Ами аз, къде бях аз през всички онези години, през които по шасито на очукания малък „Таласъм“ подскачаха катерици? Аз спях.
Честно казано, корабът, който носеше името на Лидъл4, бе примитивен. Нисък и тумбест. Спомнях си го като съвсем тесен. В кабината имаше място за двама, пилот и копилот, всеки опасан в стандартните ремъци за нулева гравитация. Отзад имаше две малки единични каюти, миниатюрен камбуз и баня. Дължината му от носа до кърмата беше под двайсет и един метра, ширината при крилете му достигаше малко повече от половината от това разстояние. Серийният му номер БГТ009059 показваше, че е един от първите бергенски „Таласъми“, машини, които близо петдесет години кръстосват космическите друмища на слънчевата система.
Беше построен за тежка работа. Побираше 250 кубични метра свободна стока. По време на полет четирите му крана и четирите му товарни робота се прибираха в двойната стена на корпуса. Имаше шестнайсет подвижни плазмени дюзи, по четири за всяка ос, и три огромни статични. По целия кораб бяха монтирани скенери, повече, отколкото обикновено се поставяха в бергенските корабостроителници. Слънчевите му батерии също бяха усъвършенствани, сякаш първият му собственик бе очаквал от него повече, отколкото конструкторите му. Всички проблеми, които беше причинявал на последния си пилот, бяха свързани по-скоро с неблагоприятните условия и годините на небрежна поддръжка, отколкото с конструктивни дефекти. А и Табита никога не му оказваше онова внимание, което й се искаше.
Ако щете го наречете приумица, но винаги съм смятала, че между „Алис Лидъл“ и неговия капитан Табита Джут има много общи неща. Бяха дребни, набити и силни, изградени от най-обикновен работен материал, и все пак криеха под тривиалната си външност приключенски дух и изненадващи способности.
А може би просто се подвеждам от розовата мъгла на сантименталността си, от носталгията по миналото. Представете си ги, Табита Джут и Марко Мец, които пресичат пистите на космодрума в онази мразовита вечер на Скиапарели, за да се качат на борда на не съвсем изплатения „Алис Лидъл“ и да се издигнат в мароканското небе, да се отправят на пътешествие, което ще ги отведе на Изобилие… и много, много по-надалеч.
Част втора
Изгубена в пещерите на Изобилие
13.
— Можеш да се настаниш в тази каюта — каза тя и отвори плъзгащата се врата. — Ще изхвърля всички боклуци.
Човек би си помислил, че Марко за пръв път вижда „Таласъм“.
— Страхотно! Направо страхотно! Какъв кораб! — Той я прегърна изотзад. — Искам да пътувам в кабината заедно с теб.
— Не — отсече Табита. — Никога не пускам други хора в кабината. — Тя се вгледа в големите му кафяви очи. — Съжалявам!
4
Алис Плезънс Лидъл (1852–1934) — прототип на Алиса от „Алиса в страната на чудесата“ на Л. Карол. — Б. пр.