Робърт Блох
Всичко в златния следобед
Униформеният мъж на вратата бе много любезен, но изглежда не бързаше да я отвори. Не му направиха впечатление нито новият „Кадилак“ на доктор Трейгър, нито козята му брадичка.
Така продължи, докато докторът не му се озъби.
— Но аз имам определена среща! Мистър Денис каза, че било спешно!
Тогава униформеният мъж се обърна и влезе в караулната будка, за да позвъни в голямата къща на хълма.
Доктор Сол Трейгър се опита да потисне нетърпението си, но десният му крак неволно натисна педала на газта и от ауспуха излетя облак изгорели газове.
Не можа да определи обаче до каква степен би могъл да замърси въздуха на Бел Еър, тъй като пазачът след малко излезе от будката и отключи вратата. Докосна шапката си за поздрав и се усмихна.
— Съжалявам, че ви накарах да чакате, докторе. Изкачете се нагоре по алеята.
Доктор Трейгър кимна любезно и колата потегли.
— Аз съм отскоро на тази работа, а човек трябва да е предпазлив в тези времена — извика мъжът след него, но докторът не го чу. Очите му бяха съсредоточени върху гледката пред него. Въпреки желанието си той беше поразен.
И имаше защо — почти половин милион долара съвсем не бяха малко пари. Съвместните усилия на десетки архитекти, специалисти по подрязването на дървета в различни странни форми, градинари-дизайнери, подражаващи на природата, бяха допринесли за създаването на това, което бе общоизвестно като Градината на Едем1. Въпреки че името бе дадено в чест на Ева Едем, собственичката на имението, то бе напълно заслужено, реши доктор Трейгър. Ако някой се опиташе да обрисува Градината на Едем, сигурно щеше да започне така: „Тя се слави с двата си плувни басейна, гараж за осем коли, мощни косачки и корпус, населен с ангели…“
Доктор Трейгър в никакъв случай не посещаваше имението за пръв път, но никога не преставаше да се вълнува от гледката на двореца на хълма. Това беше напълно подходящо жилище за Ева, Първата жена. Първа от Десетте лидери на Театралните каси.
Предната врата вече бе отворена, когато той паркира в алеята за коли и главният слуга се усмихна и му се поклони вежливо. Докторът знаеше, че този човек е истински английски лакей, в комплект с акцента и бакенбардите си. Ева Едем бе настоявала за това, по едно време я бе прихванало да получи автентичен екземпляр от агенциите по набиране на работна сила. Най-накрая успя да се спре на една кандидатура от Централния разпределител.
— Добър ден — поздрави го лакеят. — Мистър Денис е в библиотеката, сър. Той ви очаква.
Доктор Трейгър последва слугата през фоайето и по стълбите надолу към хола. Всичко беше мебелирано със съвършен вкус — както често отбелязваше Мики Денис.
— Защо не? Нима не наехме най-добрия декоратор по вътрешна архитектура в Бевърли Хилс?
Самата библиотека бе забележителен пример за точно пресметнат декор — пълна с традиционните тежки английски столове, направени по поръчка от специализирана фирма, стените й бяха облицовани с великолепни панели от орехово дърво, подът бе от полиран махагон и към сводестия таван се извисяваха около двадесет и пет метра библиотечни рафтове. Погледът на доктора се плъзна по лавиците, които ужасно се нуждаеха да бъдат почистени от натрупалия се прах. Томовете на Такъри в зелено — един метър, на Томас Харди в кафяво — два метра с добавка Достоевски в нежносиньо, десет стъпки Балзак, пет — Дикенс, една секция с Шекспир, цяла камара от Молиер. Пълно събрание на съчиненията, разбира се. Продавачите на книги се бяха постарали да снабдяват Ева Едем с всичко. Трябваше да има около две хиляди тома по лавиците.
В средата на всичко това седеше Мики Денис, агентът, и четеше зацапано и с подгънати, изръфани краища копие на „Вариете“.
Понеже доктор Трейгър застина колебливо до вратата, дребничкият мъж стана и му махна с ръка.
— Хей, докторе — викна той. — Откога ви очаквам!
— Съжалявам — измърмори Трейгър. — Имах няколко срещи, които не можех да отложа.
— По дяволите вашите срещи! Вие имате договор с нас, нали така? Следователно, скъпи, този път наистина ще ви се наложи да поработите.
Той поклати глава, приближавайки се към доктора.
— И ти ми приказваш за неприятности — промърмори, въпреки че Трейгър въобще не беше споменал нещо подобно. — Говорим за неприятности и ето ги вече тук. Засега не смея да позвъня в студиото. Направя ли го, ще плъзнат слухове навсякъде из Бевърли Хилс. Трябваше първо да се видя с вас. Вие ще я прегледате.
Доктор Трейгър търпеливо чакаше. Половината от професионалните му задължения се заключаваха именно в това — да чака. Междувременно се впусна в догадки. Какво ли щеше да бъде този път? Пак някоя свръхдоза приспивателни хапчета — връщане към наркотиците, един начин да се докаже старата максима, че абсентът кара сърцето да бие по-силно? Той бе поддържал Ева Едем преди във всички подобни ситуации и бе успявал да ги приключи с обичайната практика, както например по времето, когато тя искаше да избяга с един японски шофьор… Мислейки си обаче за това, не беше напълно съгласен, че е толкова просто. Да се справи с Ева Едем бе трудно, да се справи с шофьора бе много по-трудно, но да се справи с жената на шофьора и седемте им деца бе направо кошмар. Въпреки това бе успокоил нещата.