Чарли стоеше до телефона като кон на празни ясли.
— Да.
— Въпросът е как мога да го получа и презапиша на касета?
— Щом искаш, ще го направим.
— Чудесно. Благодаря, Паули.
— Момичето актриса ли е? Мислиш ли, че ще ни бъде интересно да я видим?
— Ти вече я видя. Момичето в църквата в жълтозелената рокля.
— О-о, тя ли? Добре, няма значение, ти самият ли искаш да видиш филма, Чарли? Кой знае какво искаш?
— Кога мога да го видя?
— Други ден. Но в студиото. Това е единственият начин.
— Дадено. Ще дойда в други ден. Искаш ли да ти кажа нещо, Паули? Радвам се, че вкусовете ни се различават и че не харесваме едни и същи проститутки.
— Чарли, от какво се разсърди? Нищо не съм казал.
Но Чарли затвори телефона.
Когато се върна в къщата си на морския бряг, беше почти полунощ. На телефонния секретар имаше съобщение от Мейроуз. Той й се обади. Гласът й беше малко глух, сигурно си беше легнала с хапчета.
— Чарли, какво става с теб? — попита тя сънено — Знаеш ли, променил си се. Много съм уморена.
— Виж какво, Мей, важно е, иначе нямаше да те безпокоя. Трябва да знаем как мога да се свържа с момичето, ти знаеш, Айрин Уокър.
— Чарли, аз се запознах с нея само час преди теб.
— Кой те представи?
— Едни хора.
— Е, добре. Ще им се обадиш ли, за да разбереш къде живее?
— Не знам, Чарли.
— Какво значи не знам?
Тя въздъхна.
— Все едно сама да си прережа гърлото. С това те отдалечавам повече.
— Кой кого отдалечава? Аз ли? Не, ти. С това е свършено. И то почти преди десет години.
— Добре, добре. Ох, по дяволите. Аз стрелях, но някой ми блъсна ръката.
— Ще го имам предвид.
— Не мога тази вечер, Чарли.
— Добре, утре.
— Ще се опитам.
— Мога ли да ти се обадя към обяд?
— Аз ще ти се обадя. Не знам точно как.
След като затвори телефона, тя се тръшна в леглото и се обърна, гледайки втренчено в стената. Само веднъж изигра номер на Чарли, а после поведоха борба — някаква борба, и тя превърна целия си живот в огромна битка, а по-късно се повлече с онова момче и дни наред пияни се търкаляха в Мексико Сити. Беше объркана и затова остана с него. По-късно, една сутрин, двама от хората на баща й влязоха и пребиха момчето, докато онзи мръсник, помощник-управителят, стоеше и гледаше. Накараха я да се облече, без да отронят нито дума. Нищо не й казаха, а двойка полицаи я изведоха от хотела и я върнаха в Ню Йорк. Тя седеше в една стая с баща си, който я гледаше втренчено. Идеше й да му изкрещи. Държеше се с нея така, сякаш беше боклук.
— Ти лепна срамно петно на семейството — каза той. — Показа колко държиш на честта на Прици. Трябваше да се омъжиш за сина на най-добрия приятел на дядо ти, а вместо това стана passeggiatrice17. Благодари на Бога, че майка ти никога няма да узнае какво си направила и се е избавила от теб горе при ангелите. Слушай, след всичко това никога няма да ти проговоря! Анджело Партана каза, че ти прощава, но Чарли не! Ти му отне мъжеството. Можеш да си въобразяваш, че си член на това семейство. Можеш да си мислиш, че все още си моя дъщеря, защото така иска дядо ти. Но по-добре е да се пръждосаш. Не си вече от нашето семейство и аз ще се погрижа да останеш стара мома до края на живота си!
През следващите пет месеца не срещна Чарли, а после, когато се видяха, той й каза „Здравей, как си“, като че ли нищо не се беше случило между тях. Дори не се държеше зле. Но тя го беше загубила. Обичаше го, но той никога нямаше да се върне при нея.
Трета глава
Чарли и баща му трябваше да прекарат по-голямата част от деня, правейки химически анализ на партидите от пратката хероин, току-що пристигнала от Азия през Колумбия. Беше хероин клас А, № 4 и те останаха заедно с химика, докато той не го раздели на части за продажба на едро и за търговците. Следобед, когато се връщаха през Лонг Айлънд Сити, Чарли се сети да каже на баща си, че е бил задържан заради убийството на Нетурбино.
— Хм, Ед ми съобщи — каза баща му. — Но ти си от чист по-чист, нали?
— Кой го уби, Поп?
— Ние.
— Ние? А защо? Аз нищо не знаех.
— Е, така е най-добре, нали?
— Кой го уби?
— Един талант, не е от града. Беше специално нещо.