Выбрать главу

Два дни след празненството, и едва ли не по невнимание, слугинята разказа на Бернарда, че Сиерва Мария я е ухапало куче. Бернарда се замисли, докато взимаше, преди да си легне, шестата си гореща баня с ароматни сапуни, но когато се върна в спалнята, вече го беше забравила. Спомни си за това отново чак на следващата нощ, защото кучетата не престанаха да лаят без причина до зори и се уплаши да не би да са побеснели. Тогава отиде със свещника при бараките в двора и намери Сиерва Мария заспала в хамака от кокосова палма, наследен от Доминга де Адвиенто. Тъй като слугинята не й бе казала къде е ухапана, повдигна ризата й и я огледа педя по педя, проследявайки със светлината изкупителната плитка, увита около тялото й като лъвска опашка. Накрая намери ухапаното място: драскотина на левия глезен, вече с коричка от засъхнала кръв и няколко едва забележими ожулвания по петата.

Не бяха малко, нито обикновени случаите на побесняване в историята на града. Най-нашумелият беше с един амбулантен търговец, който обикалял по черните пътищата с опитомена маймуна, чиито маниери почти не се различавали от човешките. Животното хванало бяс по време на английската морска обсада, ухапало стопанина си по лицето и избягало в близките хълмове. Убили злощастния циркаджия с голи тояги насред ужасни халюцинации, които майките продължаваха да разказват в продължение на много години след това в улични куплети, за да плашат децата. След по-малко от две седмици, от планината посред бял ден се спуснала орда побеснели макаци. Опустошили кочини и курници и нахлули с вой в катедралата, давейки се в кървава пяна, по време на благодарствената служба по случай разгромяването на английската ескадра. Най-страшните драми обаче не влизаха в историята, тъй като се разиграваха сред негърското население, където набързо скриваха ухапаните, за да ги лекуват с африкански магии в селата на симароните6.

Въпреки толкова поуки, нито бели, нито черни, нито индианци мислеха за беса, нито за никоя от болестите с дълъг инкубационен период, докато не се появяха първите непоправими симптоми. Бернарда Кабрера постъпи по същия начин. Смяташе, че слуховете на робите стигат по-бързо и по-надалече от тези на християните и че дори нищо и никакво ухапване от куче може да накърни честта на семейството. Беше толкова сигурна в правотата си, че дори не спомена на мъжа си за случая, нито се сети отново за него до следващата неделя, когато слугинята отиде сама на пазара и видя трупа на куче, провесен на бадемово дърво, за да се знае, че е умряло от бяс. Беше й достатъчен само поглед, за да познае звездата на челото и пепелявата козина на кучето, което ухапа Сиерва Мария. Но Бернарда не се разтревожи, когато й го разказаха. Нямаше за какво: раната беше засъхнала, а от ожулванията нямаше и следа.

Декември бе започнал зле, но скоро си възвърна вечерите с цвят на аметист и нощите с безумни ветрове. Коледата беше по-весела от други години поради хубавите новини от Испания. Но градът не беше предишният. Главното тържище на роби се бе преместило в Хавана и рудничарите и земевладелците от тези континентални кралства предпочитаха да купуват работната си ръка контрабандно и на по-ниска цена от английските Антили. Така че имаше два града: единият весел и многолюден през шестте месеца престой на галеоните в пристанището, а другият, потънал в дрямка през останалото време от годината, в очакване да се завърнат.

Не се чу нищо повече за ухапаните до началото на януари, когато една скитаща индианка с името Сагунта похлопа на вратата на маркиза в свещения час на сиестата. Беше много стара и ходеше боса под най-жарещото слънце с дълга саманова7 тояга и увита от глава до пети в бял чаршаф. Имаше лошата слава, че възстановява девствени ципи и предизвиква аборти, но я компенсираше с дарбата, че знае индиански тайни, които вдигат на крака безнадеждно болни.

Маркизът я прие с неохота, прав в преддверието, и доста време не можа да схване какво точно иска, защото беше много мудна жена и говореше с неразбираеми увъртания. Толкова въртя и сука, докато стигне до въпроса, че маркизът изгуби търпение.

„Каквото и да е, кажете ми го без повече заобикалки“, каза й.

вернуться

6

Симарон — негър, избягал от робство. — Б.пр.

вернуться

7

Саман — вид акация. — Б.пр.