На връщане към града покрай хълма видя достолепен мъж, седнал на един крайпътен камък до мъртвия си кон. Маркизът нареди колата да спре и едва когато мъжът се изправи на крака, позна дипломирания Абренунсио де Са Перейра Као, най-забележителния и оспорван лекар в града. Изглеждаше досущ като поп спатия. Носеше широкопола шапка за слънцето, ботуши за езда и черното наметало на образованите бивши роби.
Поздрави маркиза с необичайна церемониалност.
„Benedictus qui venit in nomine veritatis“8, каза.
Конят му не издържал на слизане същия склон, който бе изкачил в тръс, и му се пръснало сърцето. Нептуно, кочияшът на маркиза, се опита да го разседлае. Стопанинът го разубеди.
„За какво ми е седло, щом няма да имам кого да оседлавам“, каза. „Оставете го да изгние с него.“
Наложи се кочияшът да му помогне да се качи в каляската поради детския му ръст, а маркизът му оказа честта да го настани от дясната си страна. Абренунсио мислеше за коня.
„Все едно, че половината ми тяло умря“, въздъхна.
„Нищо не е по-лесно поправимо от смъртта на кон“, каза маркизът.
Абренунсио се оживи. „Този не беше като другите“, каза. „Ако имах средства, щях да го погреба в свещена земя.“ Погледна маркиза в очакване на реакцията му и довърши:
„През октомври навърши сто години.“
„Няма кон, който да живее толкова“, каза маркизът.
„Мога да го докажа“, каза лекарят.
Всеки вторник служеше в „Божия любов“, като помагаше на прокажените, страдащи и от други болести. Бе блестящ ученик на доктор Хуан Мендес Нието, друг португалски евреин, емигрирал на Карибите поради преследването в Испания, и бе наследил лошата му слава на некроман и волнодумец, но никой не поставяше под съмнение неговите знания. Споровете му с другите лекари, които не прощаваха неправдоподобните му попадения, нито необикновените му методи, бяха постоянни и кървави. Беше измислил хапче за еднократна употреба на година, което настройваше тона на здравето и удължаваше живота, но предизвикваше такива разстройства в разсъдъка през първите три дни, че никой освен него не дръзваше да го взима. Някога обикновено свиреше на арфа до леглото на болните, за да ги успокои с определена музика, композирана за случая. Не практикуваше хирургията, която винаги бе смятал за долен занаят на самозванци и бръснари, и ужасяващият му специалитет бе да предсказва на болните деня и часа на смъртта им. Но както добрата, така и лошата му слава се крепяха на едно и също: говореше се, и никой никога не го опроверга, че е възкресил мъртвец.
Въпреки опита си Абренунсио беше покъртен от побеснелия. „Тялото на човека не е направено за годините, които би могъл да живее“, каза. Маркизът не пропусна нито дума от точното му и живописно разсъждение и заговори едва когато лекарят нямаше повече какво да каже.
„Какво може да се направи с този нещастен човек?“, попита.
„Да се убие“, каза Абренунсио.
Маркизът го погледна уплашен.
„Поне това щяхме да направим, ако бяхме добри християни“, продължи лекарят невъзмутимо. „И не се учудвайте, сеньор: има повече добри християни, отколкото човек си мисли.“
Имаше предвид всъщност бедните християни с всякакъв цвят на кожата, от покрайнините и селата, които имаха куража да сложат отрова в храната на своите болни от бяс, за да им спестят ужаса на последните дни. В края на миналия век цяло семейство изяло отровената си супа, защото на никого не му дало сърце да отрови само едно петгодишно дете.
„Предполага се, че ние, лекарите, не знаем за тези неща“, заключи Абренунсио. „А не е така, но нямаме моралната сила да ги подкрепим. За сметка на това, с умиращите правим каквото току-що видяхте. Поверяваме ги на свети Хуберт и ги връзваме за някой стълб, за да могат да агонизират по-мъчително и за по-дълго време.“
„Няма ли друг начин?“, попита маркизът.
„След първите пристъпи на беса вече няма никакъв“, каза лекарят. Разказа за повърхностни трактати, които го смятат за лечима болест, позовавайки се на различни рецепти: земния бръшлян, цинобъра, мускуса, сребърния живак, anagallis flore purpureo9. „Празни приказки“, каза. „Работата е, че някои хващат бяс, а други не, и е лесно да се каже, че при тези, които не са го хванали, е било поради лекарствата.“ Потърси погледа на маркиза, за да се увери, че е още буден, и довърши: