С тия думи бог отец „взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. И създаде господ бог от реброто, взето от човека, жена и я заведе при човека“ (Битие, гл. 2, ст. 21–22).
Като че ли чувам и сега вика на човека, когато ненадейно той се е събудил:
— О-о-ох! Ребро са ми счупили!
Представете си учудването му, когато е видял хубавичката жива кукла.
— Това пък какво е?
— Това ли? Това е твоята жена. Имам чест да ви поздравя със законния брак — отговорил бог. — Само да си посмял да кажеш, че не ти се харесва!
— Право да си кажа, не е грозна.
— Я го виж, не била грозна! Щастливец! Пък и без тъща. Направо казано, на теб ти върви, мили мой.
Библията разказва, че Адам възкликнал: „Ето, това е кост от костите ми и плът от, плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си). Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът“ (Битие, гл. 2, ст. 23–24).
Не си струва да коментираме това възклицание на младоженеца Адам. Какви галантни думи може да очаквате от него?
А колкото до изваденото ребро, трябва да припомним, че според твърдението на Августин Блажени бог изобщо никога не го върнал на Адам. Следователно Адам тъй си останал инвалид — без едно ребро. То вероятно е било „лъжливо“ ребро, злъчно забелязва Волтер, „защото липсата на истинско ребро щеше много да личи.“
В книгата „Битие“ се казва още (Битие, гл. 2, ст. 25): „И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.“
Благочестивите коментатори твърдят, че тази голота, от която не се срамували, била доказателство за невинността на нашите прародители, белег за тяхното духовно съвършенство. В съгласие с тези богословски разсъждения би следвало да се смята, че са били духовно съвършени всички хора с първобитна култура, които не са носили никакви дрехи, например инките в Америка, някои племена в Африка, жителите на Полинезия, Меланезия и други. Въпреки това, завладявайки тези страни, испанските, португалските, френските, английските колонизатори са избивали туземните племена, които живеели в пълна невинност, а християнските свещеници благославяли тези избивания, теоретически обосновавайки чудовищните зверства на „цивилизаторите“. От друга страна, твърди се, че само студът бил принудил хората да се обличат, тъй като жителите на най-топлите страни ходят голи. Освен това, когато всички ходят голи, никой не се срамува да бъде гол. Ако пък някой се изчервява от това, то е само защото му е неприятно да оголва някакъв телесен недостатък, който другите нямат.
Глава втора
Грехопадението на прародителите
Ние се приближаваме до едно изумително приключение, което — уви! — слага край на благоденствието на Адам и неговата съпруга.
„И направи господ бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване на добро и зло“ (Битие, гл. 2, ст. 9). „И заповяда господ бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, без друго ще умреш“ (Битие, гл. 2, ст. 16–17).
Полезно е преди всичко да отбележим, че за религиозно възпитание има много учебни ръководства, наричани „свещена история“. В тези книги се отминават с мълчание неудобните места от Библията. Така например на вярващите обикновено се говори само за „дървото за познаване добро и зло“. След малко ще видим защо църковниците не казват нито дума за „дървото на живота“. Ще цитираме стих 22 от трета глава, обикновено пропускан в книгите за лековерни люде.
Но засега ще разгледаме само плода, който е станал причина за падението на човека. Ще припомним, че по повод на това чудотворно дърво император Юлиан Философ12, чиято памет е толкова омразна на църковниците, е направил няколко забележки.
12
Римски император от втората половина на IV век (от 361 до 363 год.), наречен от християнските църковници отстъпник. Той излизал против християнството с рязка и остроумна критика. Юлиан написал тритомен трактат „Против християните“, в който подхвърлил на безпощадна критика Вехтия завет, евангелията и другите „свещени“ книги. По-късно християнската църква унищожила произведенията на Юлиан. Запазени са само части от литературните трудове на този остроумен философ. Откъси от съчиненията му виж в кн.: А. Ранович, Антични критики на християнството, ГАИЗ, 1935.