— Дай да си дръпна.
— Не ги ли беше отказал?
— Преди години. Не гълтам. Освен ако не е трева.
— Трева, вече! Ударил си го на живот. — Тя рови из чантата си, голяма ярка чанта на кръпки, която подхожда на панталоните й, и му подхвърля една цигара. Ментолова, със засукан филтър. Смъртта лесно може да се излъже. Ако църквите не успеят, то филтърът ще свърши работата.
Той казва:
— Не знам какво правя.
— И аз така мисля. Мама ми говори цял час. А откакто е болна, това е доста говорене.
— Тя беше страхотна жена. Но нямаше къде да се изяви.
— И там, където се изявяваш ти, по-добре ли е?
— Свързано е с по-малко фантазии.
— Не знам, струваш ми се доста фантастичен.
— Благодаря.
— Какво ти каза? Мама?
— Нищо, което да не знаеш, освен че Дженис й се обажда често.
— Знам. Обаждала й се е няколко пъти от неделя, не мога да понасям да си говоря с нея.
— И защо?
— Прекалено е дива. Не говори смислено. Казва, че ще поиска развод, но така и не го прави, твърди, че ще ме съди, че съм изгорил къщата й, а аз й казвам, че съм изгорил само мойта половина. После казва, че ще дойде да си вземе Нелсън, но не идва, а така ми се ще да го направи.
— Как се чувстваш от това, че е толкова дива?
— Мисля, че почва да полудява. Сигурно пие като смок.
Мим се обръща в профил, за да изгаси цигарата си в чинийката, която служи за пепелник.
— Това означава, че иска да се върне. — Мим ги разбира нещата, осъзнава Заека с гордост. Когато и да тръгнеш в някаква посока, Мим вече е била там. Посоката, в която не е била, е тази, в която е тръгнал Нелсън и приятното топло шляпване на реглетата35 до лявата ти ръка. Но това са стари посоки, хората вече не тръгват натам. Мим повтаря. — Иска отново да бъде с тебе.
— Хората непрекъснато ми го повтарят — казва Заека, — но аз не виждам много доказателства за това. Може да ме намери, ако иска.
Мим кръстосва обутите си в панталони крака, подрежда райетата и си пали нова цигара:
— Тя е хваната в капан. Любовта й към този мъж е най-голямото нещо, което притежава, това е първата стъпка навън, която е предприемала, откакто удави бебето. Приеми го, Хари. Вие тук в пущинака още вярвате в призраци. Преди да изчукаш някой, си правиш сметката с Джак Фрост36, или както там му викате. За да се реши да избяга, значи е голяма работа. И така. Помниш ли онези буркани с бонбони в „Спотси“, в които бъркахме като бяхме деца, за да си вземем бонбони и след това не можехме да си извадим ръката? Дженис трябва да пусне бонбоните, за да си извади ръката. Тя иска да си я извади, но иска и бонбоните, не, всъщност не е точно така, тя иска идеята за това, което представляват бонбоните в собственото й съзнание. И така. Някой трябва да счупи буркана вместо нея.
— Не искам да ми се връща все още влюбена в онзи мазник.
— Ще ти се наложи да я приемеш така.
— Този кучи син, дори има наглостта да носи онези шикозни костюми, сигурно изкарва три пъти повече от мене само като лъже хората — има наглостта да ми се прави на невинен. Една вечер бяхме в един гръцки ресторант с него и докато аз спорех за Виетнам, те двамата си пипали задниците. На теб би ти харесал, всъщност той е твой тип. Гангстер.
Мим търпеливо го изучава, още един потенциален клиент на бара:
— От кога си станал такъв защитник на войната? — пита. — Доколкото си спомням, беше много доволен да се измъкнеш от онази корейска каша.
— Не обичам просто войната — протестира той. — Обичам тази война. Защото никой друг не я обича. Никой друг не я разбира.
35
Реглета (печ.) — сляп материал, който се използва за попълване на разстоянието между заглавие и текст. — Б.р.