— Нямам никакви проблеми — казва му Заека. — Точно сега просто съм затаил дъх до момента, в който хлапето ще се върне на училище. Психически доста се е стабилизирал, бих казал. Да знаеш, че една от причините да не идвам до Маунт Джъдж толкова често, колкото би трябвало, е, че Мама беше доста груба с Нелсън, когато беше малък, и хлапето все още се бои от нея. От друга страна, не ми се ще да го оставям сам в къщата, с всичките тия обири и нападения из цялата страна, появяват се в крайните квартали и крадат всичко, което успеят да докопат. Тъкмо набирах един текст за някаква жена в община „Пърли“, откраднали й прахосмукачката и стотина метра градински маркуч, докато била в тоалетната на горния етаж.
— Това са тези проклети черни, ето какво — Ърл Енгстръм снижава гласа си толкова, че става дрезгав, въпреки че Буч и Фарнсуърт винаги прекарват почивката за кафе вън на алеята, с Буни и останалите пиячи. — Винаги съм ги наричал черни и те самите се наричат черни сега, и мен това ме устройва. Не могат да вършат работата на бял човек, освен само част от тях. Да вземем даже Буч, така и не стигна до шеф на отдела за връзване на коли, макар че е бил тук най-отдавна. Затова им се налага да обират и убиват, особено онези, дето не могат да бъдат сводници или професионални боксьори. Не могат да постигнат нещо в живота и никога не са могли. Тази страна трябваше да приеме съвета на който там беше, Джордж Вашингтон, ако си спомням правилно, един от бащите основатели, и да ги бяхме откарали обратно в Африка, когато имахме тази възможност. Сега Африка не ще да ги вземе. Пиенето и кадилаците, и белите путки, да ме прощаваш, че говоря така, са ги развалили. Те са изметът на света, Хари. Американските негри са утайката на дъното. Крадат и след това имат наглостта да твърдят, че страната им го дължи.
— Добре, добре — на Заека не му харесва да вижда баща си разпален на каквато и да било тема. Той преминава към най-отрезвяващата тема между тях: — Споменава ли ме често? Мама?
Възрастният човек облизва мехурче слюнка от устните си, въздиша, отпуска рамене доверително, поглеждайки надолу към изстиналото, хванало пенеста ципа кафе в ръцете си.
— Непрекъснато, Хари, всяка минута от всеки ден. Разправят й разни неща за теб и тя беснее срещу Спрингърови, о, как нарежда срещу това семейство, особено срещу жените в него. Явно госпожата разправя, че си се хванал с някаква хипи тийнейджърка, че всъщност това е прогонило Дженис от къщата.
— Не, Дженис първа си тръгна. Непрекъснато я каня да се върне.
— Е, каквито и да са подробностите по случая, знам, че се опитваш да направиш правилното. Аз не съм моралист, Хари, знам, че вие младите днес си имате повече напрежение и психически натиск, отколкото може да понесе човек на моята възраст. Ако аз трябваше да се притеснявам за атомната бомба и за тези богаташки революционерчета, без съмнение щях просто да си опра една пушка в главата и да оставя светът да се върти без мен.
— Ще се опитам да дойда. Трябва да поговоря с нея — казва Заека.
Той поглежда над рамото на баща си към жълтото лице на часовника на стената, чиято стрелка отскача до една минута преди 11:10, краят на почивката. Той знае, че в целия този въртящ се свят, майка му е единственият човек, който го познава. Спомня си как в нощта, в която докоснахме Луната, вълнението я спаси от смъртта, но не иска да се разкрие пред нея, преди да разбере достатъчно ясно какво се случва с него, така че да го предпази. С нея се случва нещо, смърт и л-допа, и с него също се случва нещо, Джил. Момичето живее с тях вече три седмици и се учи да поддържа къщата, и да му отправя мрачни мълчаливи погледи, които сякаш казват „Знам те аз теб“, когато се опитва да спори за комунизъм или за днешните деца, или за някоя от другите болезнени теми, в които усеща, че започва разваленото, че лудостта на черните се промъква. Краткият мрачен зелен поглед, който се бе появил през нощта, когато я бе наранил отвътре и се бе докоснал до утробата й.
Баща му явно го разбира по-добре, отколкото предполага, защото възрастният човек се приближава още повече и казва:
— Едно нещо, дето си мислех да ти кажа, Хари, прости ми, че само скачам от тема на тема, ама се надявам да взимаш всички предпазни мерки, вкараш ли някое от тези малолетни в беда законът има много песимистичен поглед. Освен това, разправят, че са мръсни като порове и разнасят навсякъде трипер.
Колкото и да е абсурдно, когато часовникът отброява последната минута и звънецът за края на почивката дрезгаво прозвучава, възрастният мъж започва да пляска14 с ръце.