В чистата си, свежа риза, която е облякъл след работа, той отваря входната врата на ябълково зелената къща и чува отвътре музика от китара. Някой бавно удря акордите и два високи, слаби гласа се извиват в някаква мелодия. Чувства се притеглен към втория етаж. В стаята на Нелсън двамата седят на леглото, Джил в горната му част, до възглавниците, в някаква йогистка поза, която разкрива дъното на черните й дантелени бикини. През бедрата й е легнала китара. Заека никога не е вижда тази китара; изглежда нова. Бледото дърво блести като женско тяло, намазано с масло след баня. Нелсън седи до Джил по боксерки и тениска, проточил врат, за да чете от листа с ноти върху покривката до глезените й. Краката на момчето, полюшващи се към пода, внезапно изглеждат жилави, дълги, започнали са да потъмняват с тъмното окосмяване на Джил, и Заека забелязва, че старите плакати на Брук Робинсън15, Орландо Сепида16 и Стийв Маккуин17 върху мотор, са свалени от стените на момчето. Боята се е излющила, където е бил залепен скочът. Те пеят: „… трябва да извърви човек“; деликатната нишка прекъсва, когато той влиза в стаята, въпреки че със сигурност са чули стъпките му по стълбите като предупреждение. Това, че хлапето е по бельо не е нередно: вместо да е мръсна като пор, Джил е убедила Нелсън да се къпе всеки ден, преди завръщането на баща му, сигурно защото нейният баща се е връщал вкъщи само в петък и е заслужавал тази церемония.
— Хей, татко — казва Нелсън. — Готино е. Пеем в един глас.
— Откъде взехте китарата?
— Просихме.
Джил побутва момчето с бос крак, но недостатъчно бързо, за да спре думите му.
Заекът го пита:
— Как просихте?
— Стояхме по кръстовищата в Брюър, най-вече на „Уайзер“ и Седма, но след това се преместихме към „Камерън“, защото една кола с ченгета намали, за да ни огледа. Ужасно забавно беше, татко. Джил спираше разни хора и им разправяше, че аз съм й брат, че майка ни умира от рак, а баща ни е починал и че имаме малко братче вкъщи. Понякога казваше малка сестричка. Някои от хората ни казваха, че трябва да кандидатстваме за социални помощи, но достатъчно хора ни дадоха по около долар, така че накрая събрахме двайсетте долара, за които Оли обеща да ни даде китара от четиридесет и четири. А нотите ни даде безплатно, след като Джил си поговори с него в задната стаичка.
— Колко мило от страна на Оли.
— Хари, наистина беше мило, не гледай така.
Той казва на Нелсън:
— Чудя се, какво ли са си говорили?
— Татко, нямаше нищо срамно в това, тези хора, дето ги спирахме, са се почувствали по-добре след това, задето сме им паднали от съвестта. Така или иначе, татко, в общества, в които властта принадлежи изцяло на хората, парите и без това няма да съществуват, просто ще получаваш това, от което имаш нужда.
— Е, по дяволите, твоят живот си е такъв и сега.
— Да, ама трябва да моля за всичко, нали? И така и не получих мотор.
— Нелсън, я облечи някакви дрехи и си стой в стаята, искам да поговоря с Джил за секунда.
— Ако я удариш, ще те убия.
— Ако не млъкнеш, ще те накарам да живееш с майка си и с Чарли Ставрос.
В тяхната спалня Заека внимателно затваря вратата и с тих, разтреперан глас казва на Джил:
— Превръщаш детето ми в просяк и курва точно като теб самата. — И, след като изчаква секунда, за да може тя да вмъкне някакво опровержение, зашлевява слабото й, изпълнено с презрение лице, със свитите й превзети устни и зелените очи, толкова потъмнели от бунта в тях, че оттенъкът им е като храсталак, в който се е скрила цяла тълпа микроскопична гора, която иска да бомбардира. След шамара има чувството, че е ударил пластмаса; тя опарва пръстите му, няма никакъв ефект. Той я удря отново, събира изсъхналата плът на косата й с ръка, за да държи лицето й неподвижно, изпълва се със студена ярост, когато тя се свива и се опитва да се изплъзне, но след един юмрук, попаднал странично във врата й, я оставя да падне върху леглото.
Все още скривайки лице, Джил съска към него, издава странен съскащ звук през леко раздалечените си, изкривени навътре зъби, докато не излязат първите думи. Те са спокойни и изпълнени с превъзходство:
— Знаеш ли защо направи това? Просто искаше да ме нараниш, ето защо. Искаше да си доставиш това удоволствие. Не ти пука и грам за това, че аз и Нелсън сме просили. Какво ти пука кой проси и кой не, кой краде и кой не?
16
Американски бейзболен играч, звезда на Националната лига в началото на шейсетте години. — Б.р.
17
Американски актьор, известен най-вече с ролята си в първия филм с автомобилни каскади „Булит“. — Б.р.