„Обстоятелствата по случая пораждат тежки подозрения, че капитанът на кораба, съпругата и детето му, а вероятно и първият помощник са били убити от екипажа в причинена от пиянство ярост. Екипажът явно е успял да се добере до алкохола, с които корабът отчасти бил натоварен.
Смята се, че корабът бил напуснат от екипажа между 25-ия ден на ноември и петия ден на декември и че моряците или са загинали в морето, или са избягали с някой кораб на път за пристанище в Северна или Южна Америка, или в Уест Индия.“
Има и по-проста теория: че корабът попаднал в буря и когато изглеждало, че всеки миг ще потъне, екипажът го напуснал, а след това моряците изчезнали със спасителната лодка.
Голямо значение се отдавало на предния люк, който бил намерен отворен и една от теориите е, че алкохолните пари са го разбили. От трюма заизлизали пари, приличащи на дим, и капитан Бригс сметнал, че корабът гори или всеки миг ще избухне. Моряците се качили в спасителната лодка, като я завързали за кораба, но въжето някак си се отвързало и позволило на „Мери Селест“ да се отдалечи от спасителната лодка и нещастните й пътници.
Авторите на романи са използвали добре произшествието, като се започне с един млад неизвестен автор на име Артър Конан Дойл, който написал на времето анонимна статия в януарския брой за 1884 г. на „Корнхил Магъзийн“, озаглавена „Показанията на Дж. Хабакук Джефсън“. На разказа на Дойл, появил се единадесет години след произшествието, лесно повярвали, защото голяма част от него била много близо до истината или била извлечена от действителни показания. Той нарекъл своя измислен кораб „Мари Селест“6 и голям брой по-късни автори назовават истинския кораб с това име. Много от онова, което сега се разправя за „Мери Селест“, в същност е взето от „Мари Селест“ на Конан Дойл.
От времето на Дойл насам предлаганите решения стават още по-изобретателни. Поднася се версията, че отравяне с храна предизвикало халюцинации у екипажа и моряците наскачали в морето, за да избягат от някакви ужасяващи видения; също — че готвачът отровил всички, хвърлил телата през борда и после сам скочил след тях.
Като решение се предлага и мошеничество, чиято цел била да се отнеме корабът от собствениците му. „Дей Грация“ бил свалил екипажа на „Мери Селест“ в някое затънтено място и след това пристигнал в пристанището с историята за изоставения кораб. Ако получел парите за спасяване, наградата би могла да се раздели меж-ду членовете и на двата екипажа.
Говорело се, че собственикът на кораба уредил с екипажа да убият Бригс и семейството му и да потопят кораба, за да вземе той осигуровката, но моряците по ня-какъв начин объркали работата и загинали. В плана може да се е предвиждало моряците да напуснат кораба, когато се насочи към скалите край Азорските острови.
Неочакван вятър може да го е отклонил в безопасна посока и да му е позволил да продължи да плава, докато моряците са се издавили или си били премазани о скалите.
Подхвърля се и предположението, че воден смерч, морският братовчед на торнадо, е отговорен за изоставянето на кораба. Друга теория гласи, че някакво подводно явление накарало екипажа да изпадне в паника и да изостави кораба. Твърди се също, че близо до Азорските острови корабът заседнал върху остров-призрак — пясъчен нанос, който се появява и изчезва, като непрекъснато променя местоположението си. Моряците сметнали положението си за безнадеждно, качили се в лодката и изчезнали в морето. След това пясъчният нанос отново се изместил и освободил кораба.
Много години след събитието един мъж, който твърдял, че е единственият оцелял член на екипажа, заявил, че капитанът предизвикал първия помощник да се надплуват около кораба и двамата били разкъсани от акула. Докато моряците гледали ужасени, огромна вълна ударила кораба и всички изпадали през борда.
Корабът се изправил и продължил да плава сам, докато членовете на екипажа с изключение на разказвача се удавили.
Петдесет години след произшествието някои моряци продължавали да правят „признания“, като твърдели, че били членове на екипажа. Нито едно от твърденията не било доказано и днес съдбата на пътувалите с „Мери Селест“ е също толкова загадъчна, колкото и в деня, когато корабът бил намерен изоставен в океана.
Зимата на 1880
„Аталанта“
На 31 януари 1880 г. британският кораб „Аталанта“ отплавал от Бермудските острови с екипаж от 290 кадети и офицери. Изчезнал на път за Англия, без да остави никаква следа от себе си.