Първото публично съобщение, че „Аталанта“ се бави, се появило в лондонския „Тайме“ на 13 април 1880 г.7 След това за търсенето на кораба се съобщавало почти всеки ден в продължение на няколко месеца, а изчезването му привлякло вниманието на морската общественост в целия свят. В „Таймс“ никога не липсвали съобщения, теории, надежди и опасения за съдбата на кораба.
13 април 1880 г., с.6:
„Тъй като седемдесет и два дни са изминали, откакто учебният ветроход «Аталанта» е напуснал Бермудските острови, за да се завърне в Портсмът, без да са получени новини от него, съществуват опасения, че той е бил повреден от духащите напоследък силни ветрове и е бил отклонен от курса си. Макар Адмиралтейството по-рано да нареди на «Уай», военен транспортен кораб, да посети Азорските острови … и да по-търси липсващия съд, по-късно техни превъзходителства сметнаха за препоръчително да разпоредят на цялата ескадра от Ламанш (пет кораба) да… отплава най-напред до Азорските острови, а после до залива Бантри (Ирландия) с цел да получи някакви сведения за изчезналия кораб. Корабите ще се разгънат на сигнално разстояние един от друг, което означава, че голям район от океана ще бъде претърсен.“
„Таймс“, 14 април 1880 г., с.2:
„Когато «Аталанта» отплавал от Бермудските острови, на борда му имало 109 тона вода и богати запаси от провизии.
Корабът бил напълно здрав във всяко отношение, притежавал изключителна стабилност и бил командуван от разумен офицер с висока професионална квалификация, но неочакваното му забавяне създава причини за безпокойство, особено като се има пред вид многото злополуки, станали през последните два месеца поради изключително лошите атмосферни условия, настъпили в Атлантическия океан. Но въпреки всичко съществува надеждата, че само мачтите му са били счупени и е възможно корабът да се завърне.
…Възможно е да е претърпял бедствие, като бурните източни ветрове, които продължиха близо цял месец, са отнесли стенгите му и корабът е бил отклонен от курса си, и в момента да изпитва затруднения в северната част на Атлантическия океан. Бе направен опит да се отъждестви с «Аталанта» кораб с медно покритие на корпуса, за който се разправя, че бил намерен от «Теймър» с дъното нагоре… Но това е напълно погрешно… за «Аталанта», с тежестта на водните му резервоари и четиридесет и трите тона баласт на борда, би било невъзможно да плава при описаните обстоятелства. Ако се е преобърнал, той, уви, би потънал… бързо…
…Много хора в Плимът се опасяват, че преобърнатия с дъното нагоре кораб… е изчезналият съд. Тук хората са развълнувани.“
„Таймс“, 15 април 1880 г., с.10:
„През деня от различни части на страната бяха получени (в Адмиралтейството) над 150 телеграми от роднини на моряците, в които се настоява за информация… Техни превъзходителства изразиха съжаление, че не могат да дадат никакви сведения. Днес също над 200 души лично направиха запитвания в Уайтхол.
Може да послужи за успокоение на някои известието, че един кораб е доплавал от Бермудските острови за осемдесет и четири дни, докато «Аталанта» все още плава не повече от 74 дни.
Капитанът на «Теймър» е изпратил телеграма, в която се заявява, че по време на последното си плаване той не е минал, както се разправя, покрай кораб, обърнат с дъното нагоре.
… Тази сутрин (Портсмът) бе развълнуван от слуха, че липсвашият кораб е пристигнал здрав и читав във Фалмът… (Съобщението) бе изложено пред редакциите на вестниците и и различни витрини, (а) портите на доковете веднага бяха обсадени от загрижени роднини и приятели на намиращите се на борда…Но… в доковете бе разлепена телеграма от Фалмът, в която се съобщава, че действително в пристанището тази сутрин е пристигнал търговски кораб, наречен «Аталанта», но че слухът относно кораба на нейно кралско величество «Аталанта» е погрешен.“
„Таймс“, 16 април 1880 г., с.5:
„…Макар липсата на информация да продължава да сее богата реколта от слухове и предположения, обществеността ще постъпи правилно, ако още известно време смята, че корабът просто е в неизвестност. Ако, както се предполага, той е потънал по време на буря или е изгорял, или се е сблъскал с айсберг, разумно е да се предположи, че нямаше да е така напълно изличен, че да не остави след себе си никакви останки, които да говорят за съдбата му. Най-популярната теория все още е, че корабът е останал без мачти и безпомощно е бил отклонен от курса си, а следователно и от пътя на параход-те…
Кораловите рифове в близост до Бермудските острови са преставители на изключително опасна разновидност и се простират… някъде на повече от десет мили от сушата… Тези рифове заграждат островите от три страни… и правят прибли-жаването и отплаването от тях крайно опасно начинание. Ако «Аталанта» се е разбил край тези брегове… останките нямаше (в никакъв случай) да бъдат изхвърлени на брега; тъкмо обратното, най-вероятно те щяха да се отмият към открито море и да бъдат отнесени от Гълфстрийм на изток.