«Таймс», 19 април 1880 п, с.6:
«В събота бе разгласено съобщението, че била намерена спасителна лодка с името „Аталанта“, изписано върху кърмата. То не бе потвърдено, но дори и да беше, лодката не би могла да принадлежи на изчезналия кораб, тъй като във военния флот не е прието да се пишат имената на бойните кораби по кърмите или по други места на лодките им.»
«Таймс», 20 април 1880 г., с.12:
«Вчера в пристанището на Портсмът пристигна от Чили канонерката „Ейвън“. От кораба съобщиха, че край Азорските острови наблюдавали огромни количества плаващи останки… в същност морето било осеяно с мачти и т.н. Пристанището на остров Фаял било претъпкано от кораби без мачти и през петте дни, през които „Ейвън“ останал там, на брега непрекъснато били изхвърляни останки. Нищо обаче не доказвало, че някой кораб е потънал или се е разбил… Някои от офицерите на „Ейвън“ смятат за възможно „Аталанта“ да се е сблъскал с айсберг, но отхвърлят предположението той да се е обърнал.»
«Таймс», 21 април 1880 г., с.8:
«…Няма съмнение, че е престъпна лудост да се изпратят близо 300 момчета, които никога преди това не са плавали в морето, на учебен кораб, без достатъчен брой обучени и опитни моряци, които да поемат кораба при изключителни обстоятелства. Екипажът на „Аталанта“ е включвал само около 11 опитни моряци и като вземем пред вид, че младежите често се страхуват да се изкачват по мачтите в буря, за да прибират ветрилата… става ясно на каква опасност е бил изложен корабът.»
«Таймс», 26 април 1880 г., с.8:
«Няма никакви новини за „Аталанта“ и дори онези, които доскоро бяха най-оптимистично настроени, започнаха да се обезсърчават. Ескадрата от Ламанш е вече на път за залива Бантри, след като явно търсенията около Азорските острови са се оказали безплодни…Обществеността вероятно няма да се успокои, докато не се обследват бреговете на Гренландия и Исландия.»
«Таймс», 27 април 1880 г., с. 10:
«Екипажът на „Теймър“, който пристигна днес в Портсмът, не е знаел за загрижеността, предизвикана от изчезването на учебния кораб „Аталанта“, преди да пристигне в Англия… Сред пътниците е матросът първи клас Джон Варлинг8 … който бил освободен по болест от „Аталанта“ на 3 януари… Описанието на Варлинг за качествата на кораба съвсем не е успокоително, макар, разбира се, да се повдига въпросът за стойността на неговото мнение. Той твърди, че корабът бил изключително нестабилен, по-тежък от нормите… и че вдъхвал недоверие у капитан Стърлинг… Той се наклонявал на 32° и капитан Стърлинг бил чут да подхвърляче ако се наклонял с още един градус, щял да се преобърне и да потъне. По време на затруднено положение се изявили особените слабости на корабния екипаж. С изключение на двамина офицерите не били добре подготвени — също като моряците. Капитан Стърлинг почти не напускал палубата, а работата по прибирането на ветрилата и свалянето на рейте била оставена на матросите първи клас, които заедно с военно служещите (предимно прислужници), старшините и готвачите наброявали само около петдесет души от 250-членния еки-паж… Младите матроси били или твърде боязливи, за да се катерят по мачтите, или страдали от морска болест… Варлинг твърди, че те се криели, и когато ги търсел, помощник-боцма-нът не можел да ги намери. Корабът преплавал от Тенерифе до Барбейдоус за 31 дни… или девет дни (повече)… „Аталанта“ отплавал от Барбейдоус в петък, 9 януари, за Антигюа, където бил нападнат от жълта треска. Двама души, чиито имена Варлинг не може да си спомни, били вече умрели от тази болест… На 30 януари корабът се отбил на Бермудските острови за вода и провизии и на края отплавал за родината на 31 януари; оттогава нищо не се е чуло за него.»
«Таймс», 10 май 1880 г., с.8:
«Ескадрата от Ламанш под командуването на адмирал худ пристигна днес (неделя) следобед в залива Бантри. Адмиралът съобщава, че не било чуто нищо за „Аталанта“, нито било намерено нещо, което да принадлежи на кораба».
«Таймс», 18 май 1880 г., с.10:
До главния редактор на «Таймс».
Сър,
Съобщенията на всички капитани на кораби, пристигнали неотдавна, потвърждават предишните сведения за буря с изключитетелна сила, разразила се в Атлантическия океан… по вероятния курс на «Аталанта» от Бермудските острови.