Ще цитирам само няколко случая:
… «Каспеър» се е намирал във Флорес в повредено състояние, след като плавал почти обърнат… деветнадесет часа в буря на 12 февруари. Вторият помощник на капитана бил убит, първят помощник си счупил краката, а двама моряци били сериозно ранени…
«Ълстър» от Сейнт Джонс бил срещнат… пълен с вода и напълно повреден, моряците висели по върховете на мачтите без храна и вода.
Преминали са покрай изоставен голям кораб, на който се издигала само бизанмачтата — опасност за корабите, плаващи на изток…
Следните кораби все още са в неизвестност: «Уйнифре», тръгнал от Нови Орлеан на 30 декември; «Дивана», тръгнал от Банкок на 1 октомври и от Света Елена на 9 януари; «Бей ъф Бискай» — от Рангун…, видян за последен път на 7 февруари …
От горните съобщения, извлечени от множество доклади, можем да си създадем представа за страхотното време и хаосът, причинен от тези бури, така че хората, попаднали в буря сред морето, които добре знаят бедствените поражения, нанасяни от тежките вълни, стоварващи се върху борда на ко-раба, сблъскването с полупотънали останки от друг кораб или с айсберг през бурна нощ насред Атлантика, могат да стигнат до заключение за съдбата на «Аталанта»…
Оставам, сър, искрено ваш
АЛЪН ЙЪНГ, капитан на търговски кораб“
„Таймс“, 10 юни 1880 г., с.5:
Главният счетоводител на Военноморските сили е получил указания от Адмиралтейството да приключи сметководните книги на „Аталанта“ до 4 т.м. (юни) и името на учебния кораб да бъде заличено от списъка на Военноморските сили. Вдовиците на офицерите ще получат специалните пенсии, които се дават, когато съпрузите им са загинали по време на из-пълнение на служебния си дълг.
Капитани продължавали да съобщават, че са видели преобърнати корпуси, които биха могли да бъдат на изчезналия кораб. Намирали съобщения в бутилки или надписи върху дъги от бъчви, но нито едно от тях не се оказало достоверно.
Много теории били предлагани — някои, за да обяснят защо корабът е потънал, други, за да обяснят защо още плава. Слуховете се разпространявали бързо — намерен е преобърнат; пристигнал е във Фалмът; сблъскал се с айсберг.
Не може със сигурност да се каже, че никога не била намерена следа от кораба. След силните бури, разбушували океана през февруари и март, той бил пълен с останки, а рейте и мачтите нямат обозначения. Дори спасителните лодки на военния флот не са белязани. Възможно е много очи да са виждали части от „Аталанта“, без да знаят това.
След много години подробности по произшествие-то, особено за атмосферните условия и другите изчезнали по същото време кораби, били забравени и „Аталан-та“ се запомнил като кораб, изчезнал в преддверието на ада през 1880 г. Корабът може да е загинал далеч от Бермудския триъгълник, тъй като само 500 от общо 3000-те мили на пътешествието му са били през него. Въпреки това той е смятан за жертва на Триъгълника.
1881
„Елън Остин“ и напуснатият кораб
Един от най-особените случаи с изоставени кораби е срещата през 1881 г. на британския кораб „Елън Остин“ с една шхуна в средата на Атлантическия океан. Тя била изоставена, но годна за плаване. Малоброен спасителен екипаж се качил на борда й и двата съда се отправили за Сейнт Джонс, Нюфъндлънд.
Спуснала се мъгла и корабите се раздалечили.
Срещнали се отново след няколко дни. Отново шхуната била изоставена. Екипажът от спасители бил изчезнал, също като своите предшественици.
Основната легенда, която спира дотук, може да се проследи назад до „Разкази за звездоброеца“ от Рупърт Гулд, издадени в 1944 г. Съществуват няколко други версии, които започват оттам, откъдето свършва Гулд. Едната от тях е, че капитанът на „Елън Остин“ се опитал да качи нов спасителен екипаж на борда на изоставения кораб, но никой не искал да отиде на него и шхуната била изоставена. Другата версия е, че нов екипаж се качил на борда, корабите били разделени от буря и шхуната заедно с втория екипаж вече никога не била видяна.
За съжаление Гулд не цитира никакъв източник и не споменава месеца на случката, с което затрудни изследванията. Не успях да открия оригиналното съобщение за произшествието въпреки продължителното търсене в „Индексът на Ню Йорк Таймс“ и „Индексът на Таймс“ (Лондон)9, и у Ч.Хокинг. „Лойд“ не притежава информация. Нюфъндлъндската обществена библиотека в Сейнт Джонс провери в своите каталози и в местния вестник „Ивнинг Телегръм“ от 1881 г., но не успя нищо да намери.
9
Макар да няма статии в лондонския „Таймс“ за „Елън Остин“ в рубриката „Корабни произшествия“, съобщението може да бъде едно от стотиците в тази рубрика. Не можах да проверя всичките. Гулд е англичанин, така че твърде вероятно е неговият източник на информация да е бил английски вестник. Б.а.