Много представители на военния флот са на мнение, че виновна е прекалено тежката надстройка на „Сайклопс“. Стоманени кранове, предназначени за бързото товарене и разтоварване на въглища, се издигали високо над палубата. Ако корабът се наклонял силно, тежкото оборудване щяло да забави изправянето му, товарът би могъл да се измести и корабът бързо би се преобърнал. При това в полупълните трюмове на „Сайклопс“ било по-вероятно да се размести товарът, отколкото в пълни трюмове. Слабото място на тази теория, както и на повечето други, е, че това би могло да се случи само в лошо време.
През 1930 г. все още помнели добре „Сайклопс“ и той отново запълнил вестникарските заглавия, когато на Военноморските сили бил изпратен дневник, в който се разкривало, че четирима души, „получаващи пари от врага“, били поставили динамит около двигателя и потопили кораба. Отначало във Военноморските сили сметнали, че дневникът може да е истински, но много подробности от разказа предизвикали съмнение, особено тази, че неприятелски кораб с екипаж от 700 души останал в района, за да почисти всички останки. Цялата история бързо била окачествена като сложен опит за измама.
Сравнително неотдавна — през 1956 г. — бе съобщено, че корабът бил видян да експлодира във Флоридския проток „точно преди Великден“ през 1918 г., но без никакво обяснение защо съобщението се прави почти след четиридесет години или защо корабът се отклонил толкова от маршрута си, няколко седмици след очакваната дата на пристигането му.
През 1969 г. Конрад А. Нървиг, който служил на „Сайклопс“ при последното му плаване до Южна Америка, заявил, че с оглед на съществуващите доказателства според него корабът се е разчупил наполовина. "Озадачи ме звук, приличащ на звука от търкащи се една в друга метални плочи… Корабът така се триеше, че там, където тръбопроводите за вода и пара… се допираха до корпуса, движението можеше да се види… Палубата в средата на кораба се повдигаше и падаше, сякаш корабът следваше очертанията на вълните. По-късно, през деня, когато обърнах внимание на капитана върху това, той го отмина с пренебрежителна забележка: „Синко, корабът ще издържи колкото нас“.16
Нървиг предполага, че задачата да се натовари корабът вероятно е била възложена на някой млад, неопитен офицер, който е наредил товарът да се разположи в няколко от средните трюмове, като с това е засилил присъщата уязвимост на кораба. Според Нървиг това е могло да стане причина корабът да се разчупи на две и да потъне, преди да успее да изпрати сигнал SOS.
Корабът обаче бил натоварен правилно. Товаренето станало под личното ръководство на капитан Уърли и бригадира Мануел Перейра от Бразилската въглищна компания, който в течение на много години ръководел товаренето на кораби. Перейра заявил, че корабът можел да натовари още 2000 тона руда, без опасност за него, и че товарът бил добре разпределен по целия кораб. „Сайклопс“ продължава да се появява сред новините, даже и независимо от участието му в Легендата за Бермудския триъгълник. Това бил първият голям кораб с радиостанция на борда, изчезнал, без да изпрати сигнал SOS, и най-големият военен кораб, изчезнал безследно. Всеки март, годишнината от изчезването му, Легендата се разказва отново, теориите се преповтарят и прочутата му снимка се появява още веднъж. Загубата на кораба продължава с право да се нарича „Най-озадачаващата загадка в аналите на Военноморските сили“.
За разлика от другите случаи на изчезвания, за „Сайклопс“ продължава да се получава информация. През последните две години две неща допринесоха значително за развоя на случая. Първото е от 1968 г., когато леководолазът от Военноморските сили Дийн Хос открива някакъв кораб, докато търси изчезналата ядрена подводница „Скорпиън“. Хос бил поразен от странната конструкция на кораба. Мостикът му, закрепен на стоманени греди, се извисявал високо над палубата. Изправени греди, подобни на скелета на небостъргач, били наредени почти по цялата му дължина. Преди да успее да изследва разбития кораб, който се намирал на дълбочина 55 метра и на около 70 мили източно от Норфък, той бил принуден да излезе на повърхността, а лошото време прогонило кораба му от този район. Хос по-късно за първи път видял снимка на „Сайклопс“ и бил уверен, че това е корабът, върху чиято палуба бил стоял. Останките се намират по маршрута, който „Сайклопс“ би трябвало да следва по пътя до залива Чесапийк.
Хос и депутатът Дж. Уйлям Уайтхърст от щата Вирджиния убедили представителите на Военноморските сили да се извърши разследване и водолази трябвало да направят опит за повторно намиране на разбития кораб като част от обучението им.
16
Конрад А. Нървиг. „Загадката със «Сайклопс» — Военноморски институт на САЩ. Разисквания, юли 1969 г.“ с. 149.