Какво станало на „Каръл А. Диъринг“ в тези няколко дни, от момента, в който минал покрай нос Лукаут, до момента, в който бил намерен заседнал и празен? Може ли, както предполагат в Бреговата охрана, капитанът и моряците да са изоставили обречения според тях кораб само за да загинат в океана със спасителните си лодки?
Случката с „Каръл А. Диъринг“ е уникална в морската история и с основание може да се твърди, че колкото повече се научава за нея, толкова повече се задълбочава неяснотата.
Що се отнася до самата шхуна, тя била обявена за неспасяема, опасна за корабоплаването и няколко седмици след като заседнала, била взривена. Кърмата не се видяла повече, но през следващото лято носът на кораба бил изхвърлен на остров Оукръкоук. Останал там до 1955 г., когато ураганът „Айоун“ изиграл и друга роля в Легендата за Бермудския триъгълник, го измел обратно в океана. По-късно по брега били изхвърлени останки и те все още могат да се видят в различни магазини на град Хатъръс като сувенири. Камбаната и фенерите от кораба били върнати в Бат, щата Мейн, където се пазят от най-прочутия жител на града — Каръл А. Диъринг.
Април 1925
„Райфуку мару“
„Също като кинжал е! Елате бързо!“, молел ужасеният глас по радиото. „Моля, елате, не можем да избягаме.“ После призивите от „Райфуку мару“18 заглъхнали в безмълвието на спокойното море. Други кораби в Бермудския триъгълник били озадачени защо някакъв кораб изпраща подобно съобщение в такъв спокоен ден. От тази априлска утрин на 1925 г. за товарния кораб или екипажа му не се чуло нищо повече.
„Енциклопедия на морските произшествия през парната ера“:19
„На 18 април 1925 г. японският параход «Райфуку мару» отплавал от Бостън за Хамбург с товар от пшеница. Скоро след като напуснал пристанището, параходът попаднал в твърде лоши атмосферни условия и до сутринта на 19 април бил в тежко състояние. Сигнал SOS бил предаден по радиото и приет от «Хоумърик», пътнически кораб на компанията «Уайт Стар», воден от капитан Робъртс, с водоизместимост 34 356 тона, който се намирал на 70 мили от него. Скоро след това било получено друго съобщение, в което се казвало, че всички спасителни лодки са разбити. Последното съобщение на лош английски «Сега много опасно. Елате бързо!»20 било получено, когато от «Хоумърик» видели изпадналия в беда параход. Пътническият кораб продължил да плава през огромни вълни със скорост 20 възла до обозначеното място — 40°43′ северна ширина, 61°39′ западна дължина (400 мили право на изток от Бостън и 700 мили северно от Бермудските острови) и намерили «Райфуку мару» килнат на 30° и напълно неуправляем. Пътническият кораб се приближил колкото посмял и с надеждата да спаси някои от моряците, но при такива вълни никой не можел да оцелее и всичките 48 души от екипажа се удавили.“
Декември 1925
„Котопакси“
През 1925 г. товарният кораб „Котопакси“ изчезнал по пътя от Чарлстън за Хавана.
Макар „Котопакси“ често да се споменава в Легендата, единствените сведения, които се дават, са маршрутът му и годината, в която е изчезнал.
„Седмични съобщения за загуби на Лойд“, 11 декември
1925 г., С.355:
Закъсняващи кораби: КОТОПАКСИ. Джаксънвил, 1 декември. Параходът „Котопакси“, който на 29 ноември отплавал от Чарлстън за Хавана с въглища, днес съобщи, че има вода в трюма и се накланя силно, но не изпрати сигнал за бедствие.
„Седмични съобщения за загуби на Лойд“, 18 декември 1925 г., С.396: Закъсняващи кораби: КОТОПАКСИ. Лондон, 9 декември. „Бе получено следното съобщение с дата 8 декември: «Усилията да се открие по радиото парахода „Котопакси“ и търсенето с катери останаха без резултат.»
«Регистър на Лойд». Съобщения за корабокрушения.
1925–26 г.
«Котопакси», 2351 бруто р. тона, регистриран в САЩ. Стоманен, винтове. Чарлстън за Хавана. Товар: въглища.
Отплавал от Чарлстън на 29 ноември 1925 г. Връзка по радиото до 1 декември; след това нищо не се знае за него.“
Датите в информациите на „Лойд“ ни отвеждат към причините за бедите на кораба.
„Ню Йорк Таймс“, 2 декември 1925 г., с. 17: ДЖАКСЪНВИЛ, Флорида, 1 декември (АП) — "Докато тази нощ западният бряг (на Флорида) е все още в хватката на отслабващата буря, по източния бряг предупрежденията за бури се ограничават и работата по възстановяване на повредите започна…
Бурята временно парализира тропическото корабоплаване, но само един кораб отправи призив за помощ. Параходът „Ред Бърд“ от компанията „Мънсън“ на път за Хавана изпаднал в беда сред големи вълни… и хвърлил котва, за да изчака възможност да влезе в пристанището на Майами.
18
В Легендата името на кораба обикновено се произнася и пише погрешно „Raiuike Maru“ Б.а.
19
Чарлз Хокинг съставил своята „Енциклопедия на морските произшествия…“ по данни от архивите на „Корабния регистър на Лойд“, Лондон, като книгата била публикувана от „Лойд“. Б.а.
20
Игра на думи, която опровергава първата версия на съобщението. На английски кинжал е dagger, а опасност — danger. Б. пр.