„Морски регистър на Ню Йорк“, 9 март 1932 г., с.15: „Джон енд Мери“ (риболовна шхуна) Моторният (кораб) „Тайд Уотър Асоушиейтед“, който отплава от Ню Йорк на 6 март за Лас Пиедрас (Венецуела) приел на борда си екипажа на шхуната „Джон енд Мери“ от Ню Йорк при координати 38°58′ северна ширина и 69°5О′ западна дължина точка А на картата).22
„Морски регистър на Ню Йорк“, 27 април 1932 г., с.9: „Джон енд Мери“ от Ню Йорк, 19 април. „Параходът «Уест Куечи» съобщава по радиото, че на 16 април, когато се намирал на 31°29′ северна ширина и 63°29′ западна дължина (точки С на картата), изпратил моряци на борда на «Джон енд Мери», двумачтова шхуна от Ню Йорк, която била изоставена на 8 март (в точка А на картата); корпусът на напуснатия «Джон енд Мери»: А — напуснат на 8 март;В — забелязан от «Ем-биркос» /?/; С — хора от «Уест Куечй» се качват на борда кораб се намирал в добро състояние, но двигателят бил повреден от експлозия.“
Експлозия в двигателя или в машинното отделение причинило изоставянето на кораба на 600 мили северозападно от Бермудските острови и на 270 мили източно от нос Мей, щата Ню Джърси. Тридесет и девет дни след това, когато корабът бил видян от „Уест Куечи“, той бил отнесен на около 100 мили югоизточно от Бермудските острови — пример за това, как претърпели корабокрушение кораби могат да се приписват погрешно на Бермудския триъгълник.
Не можах да открия никакви данни за намирането на „Джон енд Мери“ от „Ембиркос“, за което се предполага, че е станало на 50 мили южно от Бермудските острови (точка В на картата).
Макар това да не се съобщава в „Морски регистър“, изглежда, „Уест Куечи“ завлякъл на буксир изоставения кораб до някое пристанище за поправки. Според „Мърчант Весълс ъф ди Юнайтед Стейтс“ „Джон енд Мери“ потънал след това край нос Мей на 9 юли същата година. И шестимата души на борда били спасени.
Август 1935
„Ла Дахама“
Кораб призрак спохождал океана близо до Бермудските острови през 1935 г. „Ла Дахама“, с влачещи се във водата мачти и строшени люкове, се поклащал върху леките вълни, когато моряците от „Астек“ се качили на борда му и направили оглед. Нямало причини за изоставянето на кораба, тъй като на борда имало много храна и вода, а и двете спасителни лодки били непокътнати. Като взели корабния дневник, моряците се върнали на „Астек“ и продължили плаването до Англия, където разправили за мистерията около изоставения кораб. За тяхна изненада, там научили, че италианският пътнически кораб „Рекс“ спасил екипажа на „Ла Дахама“ няколко дни преди „Астек“ да го открие, а след това всички намиращи се на борда на „Рекс“ наблюдавали как „Ла Дахама“ потънал в океана! „Астек“ бил открил кораб-призрак, надигнал се от водния си гроб.
„Ню Йорк Таймс“, 28 август 1935 г., с.1: „Вчера по радиото капитан Алберто Отино… разказа как италианският пътнически кораб «Рекс» спаси петимата души от екипажа на потъващата яхта «Ла Дахама» от Филаделфия. «Днес по пладне. Северна ширина 37°57′, западна дължина 51°55′, срещнахме американската яхта „Ла Дахама“ от Филаделфия, шестнадесеттонна, собственост на Уелш, вдигнала сигнал за бедствие, с пет души на борда. Прибрахме екипажа. Изоставената яхта потъваше поради проникваща в нея вода. (Подпис) Отино.»
Така определеното местоположение е на около 1 037 мили югоизточно от плаващия фар при протока Амброуз и точно по пътя на корабите, плаващи от Ню Йорк за Средиземно море.“
„Ню Йорк Таймс“, 30 август 1935 г., с.19:
„Петимата моряци, спасени миналия вторник от потъващата яхта «Ла Дахама» от Филаделфия, слязоха в Ню Йорк вчера от италианския пътнически кораб «Рекс», който ги спаси.
И петимата са в добро здраве, без да им се е отразила петдневната буря, въпреки че тя постепенно разбила на парчета шестнадесеттонния съд; корабът започнал да пропуща вода, а поради бурята моряците на борда не могли нито да спят, нито да се хранят с нещо друго освен с компоти и други консерви.
Това са: Албърт Р. Дж. Уелш, спортист от Филаделфия и собственик на «Ла Дахама», капитан Ларс М. Ларсен и трима моряци…
Когато малко преди пладне във вторник от «Рекс» видели на яхтата да се развяват сигнали за бедствие, морето било спокойно и яхтата не била в непосредствена опасност, макар капитан Ларсен да заявил, че нямало да издържи още един удар. Ако «Рекс» не бил минал оттам, яхтата щяла да потъне след още два дни и петимата души, изтощени от непрестанната работа на помпите и недостатъчната храна, щели да останат в една малка лодка…
22
Има още едно съобщение, в което се описва спасяването, но корабът погрешно е наречен „Тайдуотър“, а местоположението се дава: 36°58′ северна ширина и 69°50′ западна дължина, което е на 150 мили южно от действителното местоположение. Б.а.