На 18 август те напуснали Бермудските острови и няколко дни плавали спокойно. След това се натъкнали на силна буря откъм югозапад. Вятърът откъснал фока. После двете мачти паднали и корабът останал безпомощен, защото помощният му двигател бил вече повреден. През следващите четири дни в него бързо се процеждала вода.
Наблюдателите на «Рекс» видели «Ла Дахама», преди изтощените хора да разберат, че е дошла помощ… Осемнадесет души се качили на моторна спасителна лодка и прибрали моряците от яхтата, техните лични вещи и колкото успели от навигационните съоръжения. Спасяването продължило само 50 минути.“
„Таймс“, 10 септември 1935 г., с.9:
СПАСЯВАНЕ В АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН ЗАГАДКАТА НА ИЗОСТАВЕНАТА ЯХТА РЕШЕНА "Докато капитанът и първият помощник на кораба „Ас-тек“ от компанията „Елдърс енд Файф“ вчера разправяха в Ейвънмаут за намерената от тях в Атлантическия океан изоставена яхта, в Лондон бе получена информация, че собственикът и петимата души екипаж на яхтата са били прибрани на 27 август от италианския пътнически кораб „Рекс“…
На 1 септември изоставената яхта била намерена от британския кораб „Астек“ на около 700 мили североизточно от Бермудските острови. На борда й се качили група моряци от „Астек“, които видели двете мачти да се влачат във водата и намерили люковете строшени. Имало достатъчно храна и вода. А двете спасителни лодки били непокътнати, но по нищо не личало как и кога екипажът я изоставил. Капитан Кар-дън от британския кораб взел корабния дневник, последното вписване в който било с дата 23 август и гласяло: „Югозападен вятър; плаваме с всички ветрила; 8 часа, срещнахме британския параход «Търланд касъл». В записа от предишния ден се съобщава за разкъсване на фока.“
„Рекс“ срещнал яхтата на около 875 мили североизточно от Бермудските острови. Нито едно от двете описани местоположения не се намира в Бермудския триъгълник или дори в близост до него.
Пътниците на „Рекс“ не видели яхтата да потъва, те я оставили „потъваща“ в спокойно море. Капитанът заявил, че тя няма да издържи повече от два дена, но водата била толкова спокойна, че яхтата оцеляла поне пет дни, докато била намерена от „Астек“. Тогава тя не била „възкръснал кораб“, а просто изоставена потъваща яхта.
Февруари 1940
„Глория Кълита“
Шхуната „Глория Кълита“ от остров Сейнт Винсънт, британска Уест Индия, била намерена необяснимо изоставена в Мексиканския залив на 200 мили източно от Моубийл. Нямало явни причини за изоставянето й, тъй като морето било спокойно и всичко се намирало в изправност.
„Таймс-Пикаюн“ (Нови Орлеан), 5 февруари 1940 г., с.1:
„В неделя на 150 мили южно от Моубийл, щата Алабама, катерът от Бреговата охрана «Картигън» открил и взел на буксир тридесет и осем метрова шхуна, плаваща в дрейф, повредена и без екипаж, изоставена в Мексиканския залив при неизвестни обстоятелства.
От Бреговата охрана съобщиха, че шхуната «Глория Кълита» от Сейнт Винсънт, британска Уест Индия, отплавала от Моубийл на 21 януари с товар от дървен материал за Гуантанамо, Куба.23
Какво е сполетяло шхуната и екипажа и след това, остава тайна, както когато «Картигън» я намира в 9 часа 45 мин. В неделя, така и когато в събота следобед минаващ наблизо параход… пръв съобщава за напуснатия кораб…
От «Картигън» съобщили, че фокът на «Глория Кълита» бил все още вдигнат, но разкъсан, а другите ветрила били свалени, палубата била осеяна с останки, а управлението на кораба — повредено…
От Бреговата охрана заявили, че е възможно шхуната да е попаднала в буря, но не могли да предложат никакво обяснение за липсата на екипажа.“
„Таймс-Пикаюн“, 6 февруари 1940 г., с. 1. „През деня самолети и кораби на Бреговата охрана търсиха в обширен район екипажа на пълната с вода загадъчна шхуна «Глория Кълита», но сините води на Мексиканския залив до понеделник през нощта все още скриваха съдбата на деветимата души…“
Бреговата охрана докара на буксир „Глория Кълита“ в Моубийл и съобщи, че в Мексиканския залив била намерена преобърната лодка, но нямало категорични доказателства, че е принадлежала на изпадналата в беда шхуна.
Със самолетите, които през деня излитат над района на базата си в Билокси, и с трите кораба „Тритън“, „Тампа“ и „Баутуел“, които претърсват водите, Бреговата охрана се надява да открие оцелелите, ако са на вода в малка лодка или върху останки в залива. Вероятността обаче някой да е все още жив, е твърде малка…
С разкъсани ветрила и заливана палуба, „Кълита“ била видяна в събота следобед от минаващ наблизо кораб… На борда нямало никой, а спасителната лодка била изчезнала, съобщил по радиото главният боцман Свен Халворсен, командуващ „Картигън“. „От общото състояние на съда (личи), че товарът от дървен материал на палубата се е разместил и е повредил такелажа на гротмачтата — заяви той. — Корабът е много повреден.“
23
В предишни описания на произшествието имената на корабите погрешно се изписват «Глория Колайт» / (Gloria Colite) и «Кардигън» (Cardigan). Б.а.