Ако по някакъв каприз на съдбата е станало сблъскване във въздуха между петте самолета, останките им щяха да се пръснат в голям район и несъмнено щяха да бъдат открити.
Воден циклон не би могъл да е причината, защото той лесно се вижда и лесно се избягва.
Защо когато се приближил до местоположението на загубения въздушен патрул, хидросамолетът изчезнал? Един кораб наблюдавал експлозия във въздуха в 19 часа 50 мин. и намерил петно от масло, но това станало повече от три часа след изчезването на хидросамолета „Маринър“.
След продължително разследване членовете на следствената комисия на Военноморските сили заключили, че те „не могат дори да направят правдоподобно предположение какво се е случило“. Друг офицер казал:
„Изчезнаха така безследно, сякаш са отлетели на Марс.
Не знаем какво, по дяволите, стана там. В съобщение на Военноморските сили, след приключване на търсенето от всички кораби и самолети се изисква да продължават да следят внимателно за останки. Тази заповед никога не била отменена; днес тя е още в сила.
Има още голям брой въпроси, които би трябвало да се зададат. Защо всички компаси са показвали неточно? Дали същата сила, която ги разстроила, е заглушила и радиостанциите? Дали хидросамолетът е изчезнал, когато навлязъл в същия район, където се били загубили бомбардировачите «Авенджър»? Защо океанът изглеждал странно и защо не се виждало слънцето? Защо нямало останки, маслени петна, дори зловещо струпване на акули? Немислимо е шест самолета и двадесет и седем души да изчезнат, без да оставят никаква следа след себе си. Но те наистина изчезнали в Бермудския триъгълник.
Военноморските сили разследвали произшествието няколко месеца, а докладът за него25 обхваща над 400 страници. Няколко пъти щателно прегледах доклада и стигнах до заключението, че ключът към разбиране на случилото се се крие в разговорите по радиото с пилотите. Тези съобщения не са вписани на едно място в доклада, а са пръснати из него — някои в показанията на свидетелите, други в дневниците на радиостанциите.
Подредих ги по реда, по който са били предавани през онзи ден, заедно със съответните показания и мнения на комисията.
За да стане материалът по-четлив, бяха направени няколко промени.
Часовете, дадени на няколко места в доклада като «Източно стандартно време», а на други като «Време по Гринуич», навсякъде са превърнати в «Източно стандартно време».
Имената на различните станции и самолети са стандартизирани. Например радиостанцията на Порт Евърглейдс, която се появява в доклада и като Въздушно-морска спасителна група № 4, ASTRU/4 и NHA-3, винаги се дава като Порт Евърглейдс. Също така названието на самолета ТВМ-3, Ви № 23307, ескадрила № FT-28, е съкратено в настоящия разказ до позивните му FT-28.
«Действуващите лица» в драмата на «Полет 19», радиостанциите и базите, участвували в нея, са следните:
Лейтенант Чарлз С. Тейлър, летец-инструктор и командир на «Полет 19». FT-28 бил позивният сигнал на неговия самолет.
Капитан Едуърд Дж. Пауърс — младши морски ста-жант-пилот, преминаващ учение по напреднала навигация с «Полет 19». Неговият самолет бил FT-36.
Мичман втори ранг Джоузеф Т. Боси, стажант-пилот, управлявал FT-3 като част от «Полет 19». (В този полет са участвували и двама други стажант-пилоти.)
Лейтенант Робърт Ф. Кокс, старши летец-инструктор във военноморската самолетна база във Форт Лодърдейл, бил във връзка по радиото с «Полет 19» за кратко време. Той пилотирал FT-74.
Лейтенант Уолтър Дж. Джефри, пилот на учебен самолет № 49, спасителния хидросамолет «Мартин Мари-нър», който изчезнал.
Лейтенант Джерълд Е. Бамърлин, пилот на учебен самолет № 32, спасителния самолет, излетял от военноморската самолетна база Банана Ривър едновременно със самолет № 49.
Военноморската въздушна база (ВВБ) Форт Лодърдейл, на 20 мили северно от Майами, точката на отлитане и предполагаемо завръщане на «Полет 19».
Порт Евърглейдс, въздушно-морската спасителна група в Порт Лодърдейл.
Динър Кий, база на хидросамолети в Майами. Военноморската въздушна база в Банана Ривър, сега базата Патрик близо до Кейп Кенеди26.
ДОКЛАД НА ВОЕННОМОРСКАТА СЛЕДСТВЕНА КОМИСИЯ
Загубата на «Полет 19»
Факт 1: (Петте торпедни бомбардировача) излетели от Военноморската въздушна база на САЩ във Форт Лодърдейл, щата Флорида, приблизително в 14 часа 10 мин. на 5 декември 1945 г. като «Полет 19» в разрешен полет за обучение по навигация.
25
Следствена комисия за изчезналите пет торпедни бомбардировача и един спасителен хидросамолет, създадена от командуването на напредналото обучение, базата на ВМС в Джаксънвил, щата Флорида; 7 декември 1945 г. и съответната кореспонденция. Вашингтон, ВМС на САЩ. 1946 г.
26
Това е в същност нос Канаверъл, който от 1964 до 1973 г. се наричаше нос Кенеди. Б.ред.