Загубата на хидросамолета „Мартин Маринър“ се смята за загадъчна, защото се предполага, че е изчезнал няколко минути, след като за последен път бил чут „Полет 19“. Според Легендата последното обаждане от полета е в 16 часа 25 мин., а хидросамолетът „Маринър“ излетял и изчезнал малко след това при чисто, слънчево небе точно когато навлязъл в района, където изчезнали петте „Авенджър“. Според Легендата експлозията станала три часа, след като самолетът изчезнал; поради това експлозията и гибелта на самолета „Маринър“ не могат да са свързани помежду си.
В действителност хидросамолетът „Маринър“ излетял в 19 часа 27 мин., а експлозията станала в тъмна бурна нощ, точно там, където самолетът би трябвало да се намира след полет от 23 минути. Той бил единственият липсващ самолет освен петте бомбардировача „Авенджър“ и официални лица, които научили за експлозията в 21 часа 12 мин., веднага решили, че това е издирващият самолет, който не съобщил координатите си в 20 часа 30 мин. Самолетите „Маринър“ били наричани „Летящи газови резервоари“ поради често нахлуващите в тях изпарения и нелегално взета цигара от някой член на екипажа или искра от някакъв друг източник са могли да предизвикат експлозията.
В Легендата се създава впечатлението, че самолетът „Маринър“ е бил единственият спасителен самолет на път да помогне на загубилите се самолети. И сякаш „страшилището на Триъгълника“ прогонва първия не-канен гост от владенията си. Според Легендата другите издирващи самолети излетели едва след като „Маринър“ изчезнал.
Но липсващият самолет не бил единственият издирващ самолет. Той дори не излетял пръв. Самолетът „Дъмбо“ от Динър Кий (Майами) бил във въздуха в 18 часа 20 мин., но антената му скоро се заледила и той не успял да установи връзка. Издирващи самолети излетели от Вироу Бийч в 18 часа 45 мин. и от Дейтоуна Бийч в 19 часа 30 мин. Други самолети излетели по-късно, а към мястото на произшествието били изпратени и няколко кораба.
Следствената комисия на Военноморските сили не заявява, че е озадачена, както се твърди в Легендата. Тя вписва 56 „факта“ и 56 „мнения“, които се основават на показанията, дадени в продължение на 40 дни. Сред тях са „мнение 37“, че „самолетите от «Полет 19» са извършили принудително кацане в морето при пълен мрак източно от полуостров Флорида някъде след 19 часа 04 мин.“, и „мнение 38“, че „морето… било бурно и неблагоприятно за кацане във водата.“
Част от Легендата е, че след завършване на търсенето Военноморските сили издали заповед до всички съдове, които минават през района, да следят за останки и оцелели хора и че „заповедта е в сила и до днес!“ Като че ли военноморските сили все още след всички изминали години, се надяват да се намери нещо. Случаят не е такъв. При прекратяване на всяко търсене стандартна процедура е да се включва изразът, че всички пътуващи през района трябва да проявяват повишено внимание. Това никога не се отменя, защото в същност е част от заповедта, с която се прекратява дадено търсене.
Скорошна добавка към Легендата е, че лейтенант Тейлър поискал да бъде сменен, преди да започне полетът, но молбата му била отхвърлена. Поради това, се казва в една от версиите, „се смята, че той може би е бил болен или вероятно29 в нетрезво състояние“.30
В доклада лейтенант Артър А. Къртис, офицер-инструктор във Форт Лодърдейл, Военноморската въздушна база, дава следните показания:
Въпрос: „Забелязахте ли нещо необичайно в поведението на пилотите от полета?“
Отговор: „Да, лейтенант Тейлър ме помоли да намеря друг инструктор на неговото място, като не изтъкна специална причина, освен че не му се лети.“
Въпрос: „По кое време лейтенант Тейлър отправи това искане?“
Отговор: „Доколкото си спомням, беше около 13 часа 15 мин.“
Въпрос: „Какво предприехте по повод молбата на лейтенант Тейлър?“
Отговор: „Казах, че не ще успея да му намеря заместник.“
Въпрос: „Знаете ли какво е правил лейтенант Тейлър от този момент до момента на излитането?“
Отговор: „Не зная, сър.“
Въпрос: „Забелязахте ли нещо необичайно в поведението на лейтенант Тейлър?“
Отговор: „Не, сър.“
Въпрос: „Беше ли нормален във всяко отношение?“
Отговор: „Да, сър.“
Никой от участвуващите в разследването не пожелал да продължи разпита на този свидетел.
Молбата не се споменава повече в доклада и не е включена в поредицата от факти или мнения като свързана с инцидента. Невероятно е разследващите да не са се занимавали повече с този въпрос, ако съществува дори най-малката възможност лейтенант Тейлър да е бил физически или емоционално неустойчив. Обратното, на 14 октомври 1947 г. към доклада била прибавена една страница, в която Военноморските сили оневиняват напълно Тейлър за инцидента, като се изтъква, че вероятно е настъпило „някакво неочаквано и непредвидено развитие на атмосферните условия; лейтенант Тейлър навреме установил, че са изпаднали в критично състояние; той веднага поел ръководството, задържал всички самолети заедно и след това, изправен пред най-трудните летателни условия, храбро се опитал да върне самолетите в базата.“
30
Робърт Маркс. Бермудският триъгълник — загадка или мит?, Аргози, февруари 1974 г., с. 55.