Не било намерено нищо, което да сочи, че някой от изчезналите мъже е стигнал до брега.
Легендата пропускала спомене една „дреболия“ относно изчезването на Ал Снидър — бурята, връхлетяла върху малката лодка, докато тримата мъже ловели риба в тъмнината.
Декември 1948
„DC-3“
Едно от най-тайнствените изчезвания в Бермудския триъгълник става в мрака на ранната утрин на 28 декември 1948 г. Пътнически самолет „DC-3“ по чартърен полет от Сан Хуан (Пуерто Рико) до Майами изчезнал при видима връзка с местоназначението си. Времето било превъзходно, пилотите били опитни и нямало никакви признаци за технически проблеми. Капитан Робърт Линкуист, вторият пилот Ърнест Хил и стюардесата Мери Бъркс връщали двадесет и седем пътника, включително две бебета, у дома им след кратка коледна ваканция. Пътниците били още в празнично настроение и пеели коледни песни, а попътен вятър откъм опашката „побутвал“ самолета. В 4 часа 13 мин., когато на хоризонта се появил отблясък от светлините на града, Линкуист се свързал с контролната кула в Майами, заявил, че наближава летището; намирал се на 50 мили южно от него, всичко било в изправност, очаквал указания за кацане.
Тогава определеното им от съдбата, каквото и да било то, станало изневиделица и окончателно, толкова бързо, че нямало време дори да подадат сигнал за бедствие. От кулата съобщили по радиото указанията за приземяване, но Линкуист не потвърдил, че ги е получил. По време на захождането към летището почти над сушата самолетът просто изчезнал.
Само след няколко часа започнало масово търсене. Атмосферните условия били идеални. Морето било чисто, спокойно и толкова плитко в по-голямата част от района, откъдето било получено последното съобщение на самолета, че по дъното можели да се видят по-големи предмети. Стотици кораби и самолети претърсвали океана от Сан Хуан до Флорида, обхванали Карибско море, Евърглейдс, Флоридския залив, Мексиканския залив, островите Флорида Кийс, Куба, Испанъола36 и Бахамските острови. Не била намерена ни най-малка следа, нито дори спасителна жилетка, някаква останка, маслено петно или струпване на акули и баракуди, които винаги се появяват на мястото на произшествието. До днес не е намерено нищо, което да хвърля някаква светлина върху загадката.
Управление на гражданската авиация. Доклад за разследване на произшествие. „Еърборн Транспърт, Инк.“ Майами, Флорида, 28 декември 1948 г.:
История на полета
В 22 часа 03 мин. на 27 декември 1948 r. NC-16002 отлита от летището Исла Гранде в Сан Хуан, Пуерто Рико, за Майами…
Единадесет минути след излитането на самолета повикват контролната кула на летището. Контролната кула не получила повикването, но то било чуто от Комуникационния център в Сан Хуан, на който от самолета съобщили, че се отправят към Майами, щата Флорида… Комуникационният цен-тър в Сан Хуан не успял да се свърже отново със самолета, макар да били направени много опити. В 23 часа 23 мин. Контролният център за отвъдморски чуждестранен въздушен трафик в Майами, щата Флорида, получил съобщение по радиото от NC-16002, в което се казвало, че самолетът лети на височина 2600 метра… и че според изчисленията ще бъде над Саут Кейкъс в 0 часа 33 мин., а в Майами в 4 часа 05 мин. на 28 декември 1948 г.
Контролният център за отвъдморски въздушен трафик в Нови Орлеан в 4 часа 13 мин. прехваща съобщение за координатите на NC-16002, в което се казва, че самолетът е на 50 мили южно от Майами. Това е последният известен контакт със самолета. Комуникационните центрове в Сан Хуан, Майами и Нови Орлеан правят неуспешни орити да се свържат със самолета.
Управлението на гражданската авиация било уведомено… в 8 часа 30 мин., че NC-16002 се смята за закъснял… Когато окончателно се решило, че самолетът е изчезнал, била вдигната под тревога Бреговата охрана на САЩ и веднага започнало масово търсене…
Разследването
На 27 декември 1948 г. около 19 часа 40 мин. NC-16002 се приземил в Сан Хуан, Пуерто Рико, след затруднения с колесника.37 Според твърденията капитан Линкуист разправял, че когато бил спуснат, предупредителните светлини на колесника показвали, че той не е блокиран. Сервизната служба на летището била помолена да прегледа акумулаторите на самолета. Установило се, че не са заредени и нивото на течността в тях е ниско. Когато му съобщили, че ще бъдат необходими няколко часа, за да се заредят акумулаторите до нормалния им работен капацитет, капитанът помолил техника да им сипе вода и да ги върне в самолета, без да ги зарежда. Съобщено било, че системата от предупредителни светлини на колесника не работи изправно, но тя не била поправена.