Трябва да се вземе пред вид и състоянието на пилотите. По време на последното им съобщение те били работили вече около 20 часа, повечето от тях — прекарани във въздуха. Денят бил твърде продължителен и вероятно умората се отразявала върху преценките и изчисленията им.
Самолетът би трябвало да кацне най-късно до 5 часа 45 мин., тъй като до това време би останал без гориво. Може да е паднал и в 4 часа 15 мин. Във всеки случай Линкуист е трябвало да каца в морето по тъмно и твърде вероятно е да е разбил самолета. Дори да са останали някакви следи, нямало никаква вероятност да бъдат намерени поради скоростта и бурността на Гълфстрийм. Понеже първият издирващ самолет не можел да достигне до района преди 9 или 10 часа, течението разполагало минимум с три часа, а максимум с шест, през които да разпръсне всякакви следи от масло или останки.
Точната причина за изчезването на самолета никога няма да се узнае, но има няколко значими фактора в случая, които не се споменават в Легендата.
Януари 1949
„Стар Ариел“
На 17 януари 1949 г. „Стар Ариел“, пътнически самолет на „Бритиш Саут Америкън Еъруейс“, изчезнал при условия, подобни на онези, при които точно преди една година изчезнал неговият близнак „Стар Тайгър“. Четиримоторният самолет излетял в красивото утринно небе от Киндли Фийлд, Бермудските острови, с екипаж от седем души и тринадесет пътника на път за Ямайка. Един час по-късно капитан Макфий предал по радиото на Бермудските острови обичайното съобщение: „Намираме се на полетна височина, атмосферните условия са добри. Очакваното време за пристигане в Кингстън е съобразно разписанието.“ Повече нито чули, нито видели „Стар Ариел“.
По време на последното съобщение по радиото за самолета се знаело, че лети по курса, а навигационното му оборудване подсигурявало той да остане в определения маршрут или много близо до него. Ако бе получил някаква структурна повреда и се бе разбил, останките от него щяха да са пръснати в голям район. Ако беше кацнал в морето, за което се знаело, че било много спокойно, все някой щял да оцелее. Ако не друго, поне двата спасителни сала щяха да бъдат изхвърлени автоматично от помещенията им в крилете и щяха да ги намерят. Но масовото издирване, проведено в превъзходни атмосферни условия, било напразно. Не намерили и най-малката следа от самолета или пътниците му.
Разследването, проведено от Министерството на гражданската авиация, не хвърлило никаква светлина върху причината за изчезване на самолета.
Според доклада на Министерството на гражданската авиация самолетът имал на борда гориво за десет часа при предвиждан полет от пет и половина часа40. Той летял с попътен вятър откъм опашката и носел сравнително лек товар. Атмосферните условия били превъзходни и самолетът летял над нивото на замръзване, което изключвало обледяване.41
Екипажът притежавал добра квалификация. Капитан Макфий имал 4200 часа полетно време, включително 2000 часа като командир в компанията „Бритиш Саут Америкън Еъруейс“ и голям опит по маршрута, по който изчезнал. Другите членове на екипажа също имали достатъчно опит, а радиооператорът бил известен с изключителните си способности.
Четирите двигателя „Ролс-Ройс“ в миналото винаги работели добре и нямало причина да се подозира, че не са изправни. Били използвани пропелери „Де Хавиланд“, а те никога не са показвали неизправности в цялата история на самолетите „Тюдър“. Самолетът притежавал пълно навигационно оборудване, включващо няколко приемателя и предавателя, радиозасечници, радиокомпас и радар.
Спасителните съоръжения включвали три надуваеми лодки, всяка побираща от 15 до 18 души и снабдена с всичко необходимо за бедствено положение, съоръжения за плаване, материали за първа помощ и радиопредавател. Радиопредавателите в лодките на самолета имали и автоматичен предавател на сигнали SOS с обхват около 75 мили. Специално устройство в носа на самоле-та се задействувало автоматично, ако самолетът се удари във водата, и предизвиквало изхвърлянето на лодките и надуването им. На борда имало спасителни жилетки за всички пътници и членове на екипажа и в допълнение към обичайните врати за излизане от кабината можели да се използват пет запасни изхода.
Според специалистите било почти невъзможно структурна повреда да е причина за гибелта, като се има пред вид предишното поведение на самолета, летял успешно над 350 часа без никакви проблеми, а метеоролозите били сигурни, че по маршрута не е могло да има бурни завихряния. Ако се е появил структурен проблем, налягането вътре в самолета на полетната височина от 5500 метра би се променило толкова малко, че не би могло да предизвика разрушаването му.
40
Великобритания. Министерство на гражданската авиация. Произшествия г с граждански самолети. Доклад за гибелта на самолета „Тюдър IV“ „Crap Ариел“ G-AGRE, изчезнал при полет между Бермудските острови и Кингстън (Ямайка) на 17 януари 1949 г. /М.С.А.Р.78/, Лондон, Печатница на негово величество, 1949 г.
41
По самолета може да се натрупа лед (обледяване) само в близост до нивото на замръзване. Над тази височина водните частици са замръзнали и не полепват по самолета. Б.а.