Макар да не може напълно да се пренебрегне възможността от саботаж, не били намерени никакви доказателства, че подобно действие е изиграло някаква роля в изчезването.
Според сводката от Метеорологичната служба на негово величество не е имало каквито и да е усложнения на атмосферните условия. Над облаците видимостта била неограничена и съвсем леко ограничена под тях.
Макар точната причина за изчезването на „Стар Ариел“ никога да не се узнае, в доклада има известна значима информация, която не се появява в Легендата.
В 9 часа 32 мин.42, петдесет и една минута след излитането, капитан Макфий повиква Бермудските острови:
„Излетях от Киндли Фийлд в 8 часа 41 мин. Очакваното време за пристигане в (Кингстън) е 14 часа 10 мин. Летя при добра видимост на 5500 метра. До 9 часа 32 мин. прелетях над 150 мили на юг от Киндли Фийлд. Курсът ми в 9 часа 37 мин. ще бъде 30 градуса север. Ще поемете ли контрола?“
Второто съобщение… самолетът („Стар Ариел“) изпраща в 9 часа 42 мин…. то гласи: „Бях над 30 градуса на север в 9 часа 37 мин. Променям честотата на MRX (Кингстън)“. Отговорили му, че съобщението е прието. За капитана отговорът бил равностоен на разрешение да промени честотата и да се прехвърли на честотата на Кингстън.
В 13 часа 52 мин. (четири часа и десет минути след последното съобщение и осемнадесет минути преди приблизителното време за пристигане на „Стар Ариел“) от (Кингстън) било предадено запитване…. до Бермудските острови с искане за информация за G-AGRE, като се изтъквало, че след излитането му от Бермудските острови самолетът не бил установил връзка с Ямайка…
Така Кингстън отправил първото предупреждение в 13 часа 52 мин. и този сигнал бил получен от Бермудските острови в 14 часа 23 мин. и предаден на „Управлението на захождането за кацане“ в 14 часа 30 мин…
В 14 часа 45 мин. Насо съобщил… че G-AGRE не се е свързвал с Кингстън, вече е закъснял и поискал информация.
В 14 часа 54 мин. компанията „Бритиш Саут Америкън Еъруейс“ изпратила съобщение от Бермудските острови по телекса, че никой не разполага с информация за G-AGRE и че всички заинтересувани били предупредени.
В 15 часа 05 мин. Оперативното управление на компанията в Бермудските острови (наредило) G-AHNJ (Тюдър IV), който кацнал в Насо в 13 часа 43 мин. на път от Кингстън за Бермудските острови, да започне издирване.
В 17 часа 08 мин. От Спасителната въздушно-морска служба било изпратено съобщение до Военновъздушната база на САЩ в Бермудските острови с планове за цялостна операция по издирване на самолета…
… Самолетът G-AHNJ, който излетял (от Насо) в 16 часа 25 мин. за Бермудските острови, получил указание да търси по предполагаемия път на („Стар Ариел“). Маршрутът се разклонявал при 27° северна ширина, 69° западна дължина в 19 часа 05 мин. и G-AHNJ се приземил на Бермудските острови в 21 часа 20 мин. …В 16 часа 47 мин. един самолет излетял… от Бермудските острови до точка на 500 мили по маршрута и на връщане през цялото време летял в зигзаг на широчина от една миля, за да търси самолета. Същата вечер друг самолет прелетял по целия маршрут от Бермудските острови до Гуантанамо (Куба).
„Стар Ариел“, чут за последен път в 9 часа 42 мин., би могъл да падне веднага след това съобщение и най-вероятно вече е бил паднал към 11 часа, когато предали със закъснение следващото съобщение за координатите му. Макар в официалния доклад да не се споменава по кое време издирващите съдове са дошли на следващата утрин, вероятно е било твърде тъмно за оглед поне до към 7 часа, или приблизително двадесет часа след като „Стар Ариел“ е бил паднал. Дори самолетът да е останал във въздуха до късно следобед, без да изпрати съобщение за координатите си, той ще е паднал поне дванадесет часа, преди да може да бъде видян, ако било останало нещо за виждане.
Дежурен по операциите на компанията: „Включването на такъв пасаж (промяната на честотата към Кингстън) в последното съобщение за местоположението е необичайно. По това време самолетът е бил само на 150 мили от Бермудските острови по полета от 1100 мили до Кингстън, а опитът показва, че самолетите по този маршрут не се опитват да работят с (Кингстън), преди да се изравнят с Насо… Вижда ми се крайно необичайно, че G-AGRE е (предал), че се прехвърля към Кингстън, преди да установи задоволителна радиовръзка с (Кингстън)… Не мога да разбера също, защо станцията на Бермудските острови не е взела никакви мерки… по отношение на самолет, за който се знае, че последното му местоположение е отдалечено само на 150 мили от станцията, след като «Процедурната наредба» изисква полетът да се наблюдава, докато самолетът достигне приблизително средата на маршрута, и контролът да не се предава, докато не е установена задоволителна радиовръзка със станцията пред самолета…“