„Ню Йорк Таймс“, 30 март 1951 г., с.З:
ЛОНДОН, 29 март /ЮП/ — "Днес представител на Военновъздушнитесили съобщи, че самолетът „Глоубмастър“, който изчезна при полет над Атлантическия океан на Разпети петък, е бил разбит от страхотна експлозия, която сигурно е убила всичките 53 души на борда.
Той съобщи, че самолетоносачът „Коръл Сий“, един от шестдесетте кораба, и самолетът, които търсят изчезналия транспортен самолет, открили район в океана, осеян с дребни парчета останки в близост до мястото, където намерили една конзола на резервоар за гориво от самолета. Той каза, че властите все още не са установили дали самолетът избухнал във въздуха, или когато се е ударил във водата.
„При всяко подобно разследване възможността за саботаж трябва да се взима пред вид“, заяви представителят. „Но искам да изтъкна, че досега в случая със самолета «Глоубмастър» няма никакви улики, които да сочат, че е имало саботаж“.
Военновъздушните сили отменили издирването в края на осмия ден, когато станало ясно, че не може да има оцелели. Все повече доказателства сочат, че самолетът е избухнал на 600 мили югозападно от Ирландия. Индексът на „Ню Йорк Таймс“, най-добрият източник на информация за подобни произшествия, не включва никакъв подобен инцидент за 1950 г. Изчезването, описано тук, което станало през 1951 г., е твърде еднакво със споменатото в Легендата за Бермудския триъгълник, за да не е същото. Самолетът бил „Глоубмастър“, произшествието станало през март и главната квартира на спасителните операции била в Ирландия, макар самолетът да не летял за там, а за Великобритания.
Самолетът загинал много далеч от Бермудския триъгълник и изглежда, че причината била експлозия.
Юни 1950
„Сандра“
Сто и шестметровият товарен кораб „Сандра“, оборудван с радиостанция и натоварен с 300 тона инсектициди, отплавал от Савана, щата Джорджия, през юни 1950 г. на път за Пуерто Кабельо, Венецуела. По пътя си на юг сред гъстия трафик по крайбрежните мореплавателни маршрути той преминал покрай Джаксънвил и Сейнт Огъстин, а след това изчезнал безследно в спокойния тропически полумрак.
Търсенето от въздуха и морето се оказало безрезултатно. Не била открита никаква следа от плаващи останки по маршрута и никакви останки или тела не били изхвърлени на брега.
„Бюлетин на Лойд“, 24 април 1950 г.: Майами, 19 април — „Съобщава се, че петдесет и шест метровия «Сандра» от Коста Рика с единадесет души на борда вече закъснява с шест дни.“
„Бюлетин на Лойд“, 2 май 1950 г.: Майами, 27 април — „Започнало е търсенето на… моторния кораб «Сандра», отплавал от Савана на 5 април за Пуерто Кабельо с товар от 340 тона ДДТ в чували, за който оттогава не се знае нищо.“
„Бюлетин на Лойд“, 3 юни 1950 г.: Майами, 29 май — „Бреговата охрана на САЩ прекрати издирването на моторния кораб «Сандра» и той се смята за изчезнал.“
Макар Легендата и „Бюлетин на Лойд“ да не са единодушни по отношение на датата на отплаване и дължината на кораба, той явно е същият.
Развитието на историята за „Сандра“ в Легендата за Бермудския триъгълник е един от най-интересните примери за това, какво може да се случи, когато авторите заимствуват информация един от друг, а не от оригиналните източници.
Първото съобщение за „Сандра“ е част от по-обширна загадка в кратка вестникарска статия43, публикувана през септември 1950 г., където „Сандра“ намира място наред с по-известните произшествия със самолетите „Авенджър“, „Стар Тайгър“, „DC-3“ и „Стар Ариел“. Статията, която поставя началото на Легендата за Бермудския триъгълник (макар този район да получи името си едва след десетина години), погрешно съобщава, че „Сандра“ бил сто и шест метров товарен кораб и че търсенето му било прекратено на 16 юни. И всички по късни статии дават дължината на кораба като 106 метра (почти двойно повече от действителната) и твърдят, че изчезнал през юни, а не през април.
След това, през 1952 г., „Сандра“ се появява в статия на списание „Фейт“, в която авторът проявява доста творческо въображение. Той описва петната от ръжда по дългия 106 метра корпус и как корабът лениво се промъквал през гъстия трафик по мореплавателните пътища край Джаксънвил. Разказва как „намигащият фар в Сейнт Огъстин би трябвало44 лесно да се вижда през мирния тропически полумрак, обвил ниския бряг на Флорида край десния фалшборд“. Разправя за моряците, току-що излезли от столовата, които се разхождали по палубата, разговаряли, обменяли мисли за изминалия ден. Мирна сцена.
Почти във всички версии на историята след статията във „Фейт“ се твърди, че корабът минал покрай Джаксънвил и бил видян за последен път недалеч от Сейнт Огъстин в спокойния тропичен полумрак.