Съпругата на един моряк, който възнамерявал да напусне кораба при пристигането му в Мейн, дала показания, че той смятал кораба за негоден да плава в морето. Той твърдял, че двигателите били съвсем негодни, а дъното било „пълно с дупки“. Според друг свидетел ръждясалата дънна обшивка на кораба само се поправяла вместо да се смени.
След няколкомесечни разисквания комендантът на Бреговата охрана направил извода, че „Садърн Дистриктс“ е потънал „по неизвестна причина или причини“ и че няма да се вземат наказателни мерки спрямо собствениците му или инспекторите, които го освидетелствували за последното му плаване.
Макар капитанът и офицерите явно да не били съгласни, няколко от моряците изразили мнението, че корабът не бил годен за плаване, и поне трима члена на екипажа отказали да продължат да участвуват в плаването, което щяло да се окаже последно.
Последната връзка на кораба по радиото със собственика му била установена или на 4, или на 5 декември, когато от кораба съобщили, че „всичко е наред, докато се намирали край брега на Южна Каролина“.46 Макар да имало указания за свръзка на всеки 48 часа, на Бреговата охрана цяла седмица не било съобщено, че корабът закъснява. Поради лошите атмосферни условия, които не само забавили плаването, но и пречели на радиовръзките, собствениците се обезпокоили едва когато корабът не пристигнал в Бъкспорт на 11 декември. Тогава те уведомили Бреговата охрана, която веднага организирала масово издирване.
Следствената комисия установила, че по времето, в което се смятало, че корабът е потънал, в района духал северен-североизточен вятър. Такъв вятър има лоша слава в района на Гълфстрийм, тъй като духа срещу отправящото се на север течение и предизвиква силно вълнение в него, което изтласква дори големи кораби встрани от най-силната част на течението.
Комисията отправила критика към собствениците за забавеното уведомяване на Бреговата охрана, че корабът е закъснял, и препоръчала всички кораби да съобщават координатите си на всеки 48 часа. Тя също поискала корабите да дават на Бреговата охрана списък на екипажа за всяко пътуване, тъй като капитанът на „Садърн Дистриктс“ не го бил сторил и никога не могло да се узнае напълно точно кой загинал при потъването на кораба. Комисията отправила също критика към инспекторите, загдето не извършили по-задълбочена проверка, макар да знаели, че по обшивката на дъното имало малки пробойни. Комендантът не потвърдил критиките на комисията, но казал, че макар точната причина за катастрофата да не се узнае никога, състоянието на кораба е могло да бъде допълнителен фактор.
Една от многото тайни около кораба, изглежда, била разгадана. Макар корабът да бил видян за последен път край Чарлстън, един от спасителните му пояси бил намерен близо до южния край на Флорида, като с това се повдига въпросът, как е могъл да се придвижи на юг срещу Гълфстрийм. Общоприетият отговор е, че тъй като облицовката на пояса била разкъсана, някой от моряците го е изхвърлил известно време преди катастрофата, защото го е сметнал за негоден.
Септември 1955
„Конемара IV“
През септември 1955 г. яхтата „Конемара IV“ била намерена напълно изоставена между Бермудските и Бахамските острови.
„Айоун“, четвъртият атлантически ураган за месеца, бил забелязан за първи път на 250 мили източно от Сан Хуан на 14 септември и се придвижвал на запад. Югоизточните райони на САЩ били предупредени да се подготвят за най-силната буря от години.
Проливни дъждове и ветрове със скорост до 64 м/сек, преминали над източните крайбрежни води и бурята нахлула над сушата. Разузнавателен самолет на Военновъздушните сили съобщил, че това било най-силната буря в сезон, наситен с урагани, с ветрове, чиято скорост достигнала 94 м/сек., и вълни, високи до 12 метра. Бурните ветрове достигали почти до Бермудски-те острови на север и до Бахамските острови на юг.
При Норфък бурята направила необичаен завой. Тя се извъртяла към морето, тръгнала успоредно с източния бряг и нахлула над Нюфъндлънд на 21 септември.
„Седмичник на Лойд за загубите“, октомври-декември 1955 г., т. 142, С.5:
ЛОНДОН, 29 септември. „Агентите на танкера «Олимпик Клауд» получили следното съобщение от капитана му в 23 часа 35 мин. по Гринуич на 26 септември: «По курса ни, в местоположение с координати 31°41′ северна ширина и 60°19′ западна дължина (на около 150 мили югоизточно от Бермудските острови), намерих моторната яхта „Конемара IV“ от Лондон, приблизителна дължина 22 метра, оборудвана с два дизелови двигателя и радиостанция, дрейфуваща изоставена в открито море, привързах я и ще я извлека до Дакар.»“
46
Два надеждни източника проявяват разногласие относно датата, но точната дата не е от голямо значение. Б.а.