Според вестниците търсенето започнало едва след като танкерът не кацнал на Азорските острови в 18 часа 59 мин., въпреки че последното съобщение от самолета се получило около пладне. Обикновено не се допуска да изминат седем часа без връзка с даден самолет, без да се започне търсенето му.
Двата самолета започнали търсенето в понеделник през нощта, по един от всеки край на маршрута, търсили в тъмнина и не се съобщава те да са имали радарни установки на борда. Ако не са имали, единствената им надежда е била да забележат светлина или ракета; те не са могли да видят останки. До следващата сутрин, когато започнало масовото издирване, самолетът вероятно е бил във водата вече 18 часа.
Изчезналият самолет „KB-50“ е още един случай, при който дългото забавяне на издирването може да е допринесло за липсата на открития.
Април 1962
„Пайпър Апач“
През един ясен слънчев ден на април 1962 г. контролната кула в Насо получила искане за подвеждане от двумоторен самолет „Апач“, който се приближавал откъм север. Въпреки отличните атмосферни условия пилотът не можел да определи местоположението си и да разбере указанията, които му изпращали по радиото. По-късно започва да се твърди, че според оператора от контролната кула пилотът действувал така, сякаш лети в гъста мъгла.
След няколко минути на объркване, връзката по радиото внезапно била прекъсната. По-късно през деня намерили крилото на самолета на около 20 мили от Насо. Най-странното в тази история е, че пилотът бил на видимо разстояние от местоназначението си, когато съобщил, че се е загубил.
Прерових всички страници на „Насо Дейли Трибюн“ и „Насо Гардиън“ от 1 януари до 30 юни 1962 г. и не намерих никъде да се споменава инцидентът. Подозирайки, че датата може да не е точна, изпратих писмо до Международното летище на Насо, като включих горното описание на катастрофата и помолих да ме уведомят за всеки инцидент, подобен на нея в някакво отношение. Отговор получих след няколко седмици.
Д. А. Ф Ингреъм, директор на гражданската авиация, Международното летище на Насо, Бахамски острови, 25 март 1974 г.:
„Относно ваше писмо с дата 11 март 1974 г.
Нямаме сведения за така нареченото изчезване на самолет, което описвате. Някои от моите подчинени и аз самият служим в Отдела за гражданска авиация от 1946 г. Не си спомняме такова събитие, за каквото ни питате.
Мога да предположа само, че (то) е плод на нечие буйно въображение.“
Февруари 1963
„Марин Сълфър Куийн“
„Марин Сълфър Куийн“ и екипажът му от тридесет и девет души отплава на 2 февруари 1963 г. от Бюмонт, щата Тексас, за Норфък, щата Вирджиния — плаване, което съдбата предопределила никога да не завърши. Товарът му от стопена сяра бил поддържан с температура 135°С и се намирал в огромен резервоар в трюма на преустроения кораб от Втората световна война и за него се твърди, че не е бил нито по-опасен, нито по-безопасен от всякакъв друг товар.
В ранните сутрешни часове на 4 февруари корабът изпратил обичайното съобщение по радиото от местоположение, приблизително на 270 мили западно от Кий Уест. След това били направени няколко несполучливи опита за връзка с него и три дни по-късно, когато не пристигнал по разписание в Норфък, корабът бил обявен за изчезнал. В резултат на масовото търсене намерили три спасителни жилетки и малко останки, но нищо повече. Бреговата охрана провела поредица продължителни заседания, но признала, че не може да се открие причината за гибелта на кораба.
Следващата информация е от два доклада, публикувани от Бреговата охрана50.
Комендант, точка 2:
"Параходът „Марин Сълфър Куийн“, танкер тип T2-SE-A1, регистриран в САЩ, преустроен за превоз на топена сяра, отплавал от Бюмонт, щата Тексас, с пълен товар от 15 260 тона следобед на 2 февруари 1963 г. на път за Норфък, щата Вирджиния. Корабът и екипажът от 39 души изчезнали. От кораба се получило съобщение за последен път в 01 часа 25 мин. източно време на 4 февруари 1963 г.
Следствена комисия, точка 38:
„В 01 часа 25 мин. източно стандартно време на 4 февруари 1963 г. от кораба било предадено лично съобщение от член на екипажа… По това време приблизителните координати на кораба били 25°45′ северна ширина, 86° западна дължина (положение А на картата)… В 11 часа 23 мин. на 4 февруари радиостанцията RCA започва първия от два неуспешни опита да се свърже по радиото с кораба. По това време «Марин Сълфър Куийн», ако е продължил да плава, трябва да се е намирал приблизително в местоположение с координати 24°40′ северна ширина, 23°19′ западна дължина (положение В)… По пладне на 3 февруари параходът «Тексако Калифорния» бил (в положение С) на около 40 мили от «Марин Сълфър Куийн»… (Той) попаднал сред преобладаващи северни ветрове със сила от 6 до 11 бала по скалата на Боуфорт51, сред твърде големи северни вълни и палубите му били заливани… Океанографската служба на Военноморските сили на САЩ… твърди, че корабът може да се е движил сред вълни с максимална височина 5 метра… Ветровете вероятно са били с максимална скорост 25 възла (13 м/сек.) и на пориви със скорост до 46 възла (23,7 м/сек.).“
50
Брегова охрана на САЩ. Морска следствена комисия. Параход „Марин Сълфър Куийн“; изчезнал в морето на или около 4 февруари 1963 г. Брегова охрана на САЩ. Комендант. Действията на коменданта в Морската следствена комисия; „Изчезването на парахода «Марин Сълфър Куийн»“…
51
11 бала по скалата на Боуфорт е за сила почти на ураган. Вятърът е със скорост 33–36,5 м/сек., а вълните могат да бъдат високи 9–14 м. 6 бала по скалата на Боуфорт означава ветрове със скорост 11–14 м/сек, и вълни с височина 2,5–4 м. Б.а. (Според европейските разбирания при 11 бала по скалата на Боуфорт вятърът е със скорост 28,5–32,6 м/сек., а вълните са високи около 11,5 м, а при 6 бала скоростта на вятъра е 10,8–13,8 м/сек., а височината на вълните — около 3 м. Малките разлики се получават от превръщането на измерителната единица „метри в секунда“ в „мили в час“ или „възла“ и обратното, а също и от закръглянето на стойностите. Б.ред.