Според представител на Бреговата охрана се смята, че самолетът «С-119» е паднал във водата южно от Бахамските острови на около 280 мили от Майами.
Големият двумоторен самолет излетял от Военновъздушната база Хоумстед в 19 часа 47 мин. в събота…
Самолетът от Военновъздушната база Били Мичъл в Милуоки отлетял за Хоумстед рано сутринта в събота с товар от самолетни части за базата на остров Гранд Търк…
Представител на базата в Хоумстед заяви: «… от рано снощи няма и следа от самолета».
Самолетът «С-119» трябвало да кацне на Гранд Търк в 23 часа 23 мин. в събота.
Рано сутринта започнало претърсването на 200 квадратни мили от Атлантическия океан.“
„Майами Хералд“, 8 юни 1965 г., с. 12:
„Липсващият самолет на Военновъздушните сили с десет летци на борда бил само на 45 мили от местоназначението си на Бахамските острови, когато загадъчно изчезнал…
Летящ край остров Крукид в южната част на Бахамския архипелаг, големият двумоторен самолет бил само на около 100 мили от пистата на Военновъздушните сили на остров Гранд Търк, когато за последен път била установена връзка по радиото с него. Това станало в 23 часа.
«Нямало никакво указание за бедствие, а след това нищо повече не се чуло от тях», заяви представител на Бреговата охрана в Майами“.
„Вероятно е имало неизправности в управлението на самолета и той се е отклонил от курса или е задминал местоназначението си…“
В понеделник (търсещите) вече претърсваха 100 000 квадратни мили в района, известен на пилотите-ветерани като Бермудския триъгълник…
Именно в тази огромна водна ивица през Втората световна война изчезнаха стотици самолети, кораби и подводници… Оттогава там… са изчезнали тайнствено доста самолети.
„Странно е, сподели един ветеран от Хоумстед, който е плавал и в мирно, и във военно време, че самолетите, които падат на юг от Бахамските острови, никога не оставят следи.“
Така е и в случая със самолета „С-119“ — нито някакво парче, нито следа от живот. Нито една ракета през нощта, макар няколко самолета да претърсваха района в събота през нощта.
Търсенето било прекратено на смрачаване в четвъртък, 10 юли. Много подобни инциденти вече бяха разгледани и е излишно тук да се повтаря същият анализ. Освен ако се е отклонил от курса, самолетът, изглежда, е паднал между островите Крукид и Гранд Търк вероятно поради повреда в конструкцията, експлозия или повреда в двигателите. Самолетът имал два двигателя, така че повредата на единия от тях незабавно би създала критично положение и пилотите може би са били прекалено заети да се оправят с повредите, за да имат време да предадат сигнал за помощ.
Ако самолетът е започнал да пада, пилотът вероятно е трябвало да кацне във водата през нощта с повреден самолет. Небето било облачно, вълните — високи от половин до един метър, а скоростта на вятъра — 15 възла (8 м/сек.). Макар да може да се каже, че атмосферните условия били добри, вълните и вятърът са могли да създадат проблеми за повреден самолет, кацащ на вода в мрак.
Към края на 1973 г. Международното бюро за „неидентифицирани летящи обекти“ (НЛО) публикува поредица от статии57, в които пише: „Не можем да не си задаваме въпроса, дали самолетът «С-119» не е бил заловен от НЛО“. Изглежда, че по време на изчезването на самолета космическият кораб „Джемини-4“ бил в полет и космонавтът Джеймс Макдивит видял един НЛО с „пипала“. Няколко минути по-късно Макдивит и Ед Уайт видели друг (същия?) обект над Карибско море. Тъй като според Бюрото се сметнало, че самолетът „С-119“ може да е бил заловен от НЛО, започнало пълно разследване. (В статиите не е казано ясно дали тези опасения са били на Военновъздушните сили, или на самото Бюро и кой е започнал разследването.) Изследването на филмите, заснети от космонавтите, не показало нищо, което да прилича на изкуствен спътник, и до днешен ден — твърди Бюрото — няма обяснение за този НЛО.
Според информациите от онова време на 4 юни Макдивит съобщил за обект, от който, изглежда, стърчали навън големи стрели. Специалисти и компютри в продължение на няколко дни се опитвали да открият какво е прелетяло край космонавтите на разстояние приблизително 10 до 20 мили. Най-напред предположили, че става въпрос за „Пегасъс-2“, огромен изкуствен спътник с подобна на ръка антена, дълга 30 метра, но по-късно изчислили, че по това време той се е намирал на повече от 100 мили от мястото на наблюдението. Макдивит описва обекта като бял, цилиндричен и сякаш притежаващ протегната навън ръка, но тази „ръка“ може да е била отражение. Според съобщенията във вестниците Макдивит заявил, че според него е била ракета-носител, едно от 1390-те парчета от изкуствени спътници, изхвърлени ракети-носители и други подобни останки, които по онова време се намирали в орбита.