Комисията също смята, че „гибелта на «Скорпиън» не може да се припише на забавеното завършване на цялата програма за сигурност на подводницата“…
В съобщението се казва: „Комисията не е открила каквито и да са доказателства, които да сочат към престъпни намерения или саботаж.“
Комисията също не открила никакви доказателства, които да подкрепят версията за възможно сблъскване с друга подводница или с кораб, защото „никакъв американски кораб не е съобщил за такова сблъскване, нито е съобщено нещо подобно от кораб на друга нация“.
В целия доклад Военноморските сили изтъкват, че екипажът бил много опитен и стабилен и би реагирал бързо на всякакво извънредно положение.
„Нахлуването на вода обикновено бързо се отстранява от добре обучения и опитен екипаж на «Скорпиън»“, се казва в доклада.
„Макар снимките да не дават указания, че гибелта на подводницата се дължи на експлозия на торпедо, се казва в доклада, Комисията разгледа тази възможност.“
На снимките, направени от „Мизар“, се вижда, че надстройката на подводницата е невредима, но е полегнала встрани на повече от 30 метра от носовата част на „Скорпиън“.
Макар потъването на „Скорпиън“ често да се смята за брънка от тайните на Бермудския триъгълник, катастрофата станала много по-близо до Африка и Португалия. Подводницата „Трешър“, която също понякога се споменава във връзка с Бермудския триъгълник, потънала на 220 мили източно от нос Код на 10 април 1963 г. Разбитият й корпус бе намерен няколко месеца по-късно от батискафа „Триест“.
Разследването от конгреса показва, че вероятната причина за катастрофата е повреда на водопроводна тръба в машинното помещение.
Няколко други подводници са изчезнали напълно и извън Бермудския триъгълник. Няколко месеца преди загубата на „Скорпиън“ две подводници — френската „Минерва“ и израелската „Дакар“ — изчезнаха в Средиземно море. И от двете не бе открита никаква следа.
Две години по-късно френската подводница „Евридика“ изчезна на няколко мили от мястото, където бе потънала „Минерва“. Макар една геофизическа лаборатория да бе записала силна експлозия и по-късно „Мизар“ да намери голяма секция от подводницата, причината за катастрофата не можа да се установи.
Подобно на други скъпо струващи машини, ядрената подводница може да загине поради повреда на сравнително евтина част. През март 1973 г. подводницата „Грийнлинг“ на Военноморските сили на САЩ, която плавала край Бермудските острови, се потопила на много по-голяма от нормалната за нея дълбочина, но успяла да се завърне в пристанището си, когато открили навреме грешката. Един от моряците твърдял, че подводницата се намирала само на 60 метра от дълбочината на смачкването й, около три мили (5560 м). Едва избягнатата трагедия, която почти постави в морската история „Грийнлинг“ наравно с „Трешър“ и „Скорпиън“, била причинена от неизправен дълбокомер. Той без малко щял да приобщи подводницата към Легендата за Бермудския триъгълник.
Юли 1969
Пет изоставени кораба
На 10 юли 1969 г. „Тинмът Електрон“, дванадесетметров тримаран, бил намерен изоставен между Бермудските и Азорските острови. Самолети и кораби търсили безуспешно единствения член от екипажа на яхтата — Донълд Кроухърст — ветроходецът, който водел в състезанието около земното кълбо.
Яхтата била петият58 изоставен плавателен съд, намерен в този район за единадесет дни, което дало повод на представител на „Лойд“ да възкликне: „Рядко се получават подобни съобщения от толкова малък район в такъв огромен океан. Доста странно е!“
От известно време имало добри атмосферни условия в този район, който между другото е много близо до мястото, където „Мери Селест“ бил намерен преди почти един век. Специалист, който се занимава с изучаването на Бермудския триъгълник от много години, заяви, че не би се учудил, ако се окаже, че всичките екипажи са били отвлечени от „летящи чинии“, тъй като не съществува по-добро място в света за намиране на екземпляри, отколкото в малка лодка сред огромния празен океан.
Няколко седмици след това бе съобщено за намирането на неопровержими доказателства, че Кроухърст се е самоубил, като скочил през борда59 но изоставянето на четирите други яхти, включително и на „Вагабонд“, управлявана от шведа Петер Валин, не бе обяснено.
„Тинмът Електрон“60
„Таймс“ (Лондон), 11 юли 1969 г., с.1:
От Джоунас Смит. „Снощи бе изказано опасението, че До-нълд Кроухърст, самотният ветроходец, който плава около земното кълбо, е загинал само няколко дни, преди да завърши пътешествието си.
58
Някои от предишните автори твърдят, че в района били намерени четири лодки, а други съобщават за пет. Правилна е последната цифра. Б. а.
59
Поне един от авторите, които пишат за инцидента с Кроухърст, пропуска да спомене за самоубийството му. Б.а.