Едгар Алън По
Загадката на Мари Роже
(Продължение на „Убийствата на улица Морг“)
При първата публикация на „Мари Роже“ добавените сега бележки под линия не бяха необходими, но изминаването на няколко години от тази трагедия, върху която е основан разказът, прави целесъобразно включването им, както и казването на няколко думи, с които да се обясни общият замисъл. Някаква девойка, Мери Сесилия Роджърс, беше убита в околностите на Ню Йорк; макар нейната смърт да предизвика голяма и дълго нестихваща тревога, тайната на това убийство остана неразгадана по времето, когато беше написан и отпечатан този разказ (ноември 1842 г.). Под предлог, че в него се разказва съдбата на една парижка гризетка, авторът следва в най-малки подробности истинското убийство на Мери Роджърс, като променя само несъществените подробности. По този начин всички доказателства по повод на измислената история са приложими към самата истина, като и целта бе да се разкрие истината.
„Загадката на Мари Роже“ бе написан далеч от мястото на зверството и цялото разследване се основава единствено на предоставените от вестниците сведения. Ето защо е изпуснато много от онова, от което би могъл да се възползува авторът, ако бе попаднал на мястото и се бе запознал с обстановката. Може би не е неуместно въпреки това да се отбележи, че показанията на две лица (едното от тях мадам Делюк) от разказа, дадени по различно време много след публикуването му, потвърдиха напълно не само общото заключение, но и абсолютно всички главни хипотетични подробности, по които се стигна до това заключение.
Es gibt eine Reihe idealischer Begebenheiten, die der Wirklichkeit paralell läuft. Selten fallen sie zusammen. Menschen und Zufälle modifizieren gewöhnlich die idealische Begebenheit, so daß sie unvollkommen erscheint, und ihre Folgen gleichfalls unvollkommen sind. So bei der Reformation; statt des Protestantismus kam das Lutherthum hervor.
Съществува идеално съчетание на събития, които се развиват успоредно с действителните. Едните и другите рядко съвпадат. Хората и обстоятелствата обикновено променят идеалната последователност на събитията така, че тя изглежда несъвършена, както изглеждат несъвършени и нейните последствия. Така и с Реформацията; вместо протестантството, се появи лютеранството. — Novalis, „Morale Ansichten“1.
Малко са онези, дори и сред най-невъзмутимите мислители, които поне отвреме-навреме не са изпитвали необяснимо тревожна, но вълнуваща склонност да повярват в свръхестествени сили, породени от съвпадения, изглеждащи толкова удивителни по своя характер, че умът не може да ги приеме за прости съвпадения. Подобни чувства — тъй като склонността към вярването, за което говоря, никога не е имала пълната сила на размишлението, — рядко се потискат напълно, ако човек не се обърне към учението за случайността, или както научно се нарича, към пресмятане на вероятностите. Това пресмятане в действителност е чиста математика; и така, въпреки своята природа, най-точната наука се оказва приложима към изследването на най-призрачните и неуловими явления в областта на духа. Ще се установи, че необикновените подробности, които ще направя сега всеобщо достояние, образуват по отношение на последователността във времето първичната линия на развитие на почти непонятни съвпадения, в чиято втора или заключителна линия читателите ще разпознаят неотдавнашното убийство на МЕРИ СЕСИЛИЯ РОДЖЪРС, станало в Ню Йорк.
Преди около една година, когато в разказа „Убийствата на улица Морг“ се опитах да опиша някои от забележителните умствени качества на моя приятел шевалие Ш. Огюст Дюпен, и през ума ми не минаваше, че ще се върна някога към тази тема. Целта ми беше да опиша неговия характер; тази цел се постигна напълно благодарение на необикновените произшествия, които дадоха възможност на Дюпен да прояви своите индивидуални способности. Мога да дам и други примери, но с тях не бих доказал нищо повече. Неотдавнашните и развили се така неочаквано събития ме накараха да прибавя някои допълнителни подробности, които носят дъха на истинско очарование. След всичко, достигнало напоследък до ушите ми, би било наистина удивително от моя страна, ако не кажа нищо за всичко онова, което някога чух и видях.
След като разгада трагичната гибел на мадам Л’Еспане и нейната дъщеря, нашият шевалие престана начаса да се занимава с това произшествие и се отдаде отново на своите стари навици на унила замисленост. Предразположен винаги към отвлеченост, аз с готовност възприех неговото настроение и ние продължихме да живеем в стаите на предградието Сен Жермен, не давахме и пукната пара за бъдещето, дремехме кротко в настоящето и тъчехме в бляновете си нишките на заобикалящия ни унил свят.