Следващият факт придава своеобразен оттенък на отправеното към Бове подозрение. Няколко дни преди изчезването на девойката посетителят навестил кантората му и не го намерил в нея, той обаче забелязал една роза, пъхната с дръжката в ключалката и името „Мари“, написано на една плочка.
Общото впечатление, доколкото бяхме в състояние да съберем сведения от вестниците, бе, че Мари е станала жертва на шайка разбойници, че са я завлекли към реката, изнасилили и убили. Le Commerciel11 обаче, вестник с голямо влияние, се противопоставяше решително на тази популярна версия. Ще цитирам една-две извадки от неговите колони:
„Убедени сме, че всички досегашни търсения вървят по лъжлива следа дотолкова, доколкото тя води до Бариер дю Рул. Не е възможно една известна на хиляди хора личност като тази млада особа да премине през три блока, без да я забележи никой; всеки срещнат би я запомнил, защото тя възбуждаше любопитството на хората. При излизането й от дома улиците са гъмжали от хора… Немислимо е да е отишла до Бариер дю Рул или до улица Де Дром, без да я познаят поне десетина души; тъкмо обратното, досега никой не е заявил, че я е видял извън дома на майка й, освен показанията, за изразените от нея намерения; няма никакви доказателства, че тя въобще е излизала. Роклята й била разкъсана, обвита около тялото и завързана, тялото е било пренесено като вързоп. Ако убийството е било извършено при Бариер дю Рул, тогава всичките тези приготовления биха били излишни. Фактът, че тялото е открито във водата близо до Бариер, не е никакво доказателство, че именно там е хвърлено… От долната фуста на нещастната девойка е била откъсната ивица, дълга около осемдесет и широка около четиридесет сантиметра, омотана и завързана около врата, вероятно с цел да се заглушат писъците й. Това е дело на хора, които нямат дори носни кърпи.“
Ден-два до идването на префекта при нас полицията получила важни сведения, които, изглежда, опровергавали поне главните доводи на Le Commerciel. Две момченца, синове на някоя си мадам Делюкс, бродели из гората в близост до Бариер дю Рул и попаднали случайно в някакъв гъстак с три-четири огромни камъка, образуващи нещо като кресло с облегалка и поставка за краката. Върху горния камък била хвърлена бяла долна фуста; върху долния — копринено шалче. Тук открили също слънчобран, ръкавици и носна кърпичка. Върху носната кърпичка било избродирано името „Мари Роже“. По съседните къпинови храсти се открили парченца от „рокля“. Земята наоколо била изпотъпкана, храстите изпочупени и по всичко личало, че е имало борба. Оградата между гъсталака и реката била съборена, а по земята личали следи от влачене на тежък предмет.
Седмичникът Le Soleil12 помества следния коментар за това откритие — коментар, който отразява мнението на цялата парижка преса:
„Предметите очевидно са престояли на това място поне три-четири седмици; целите бяха подгизнали от дъжда и слепени от плесен. Обрасли бяха и с трева. Коприната на слънчобрана все още бе здрава, но конците отвътре бяха изгнили. Горната му част, където се подгъва и свива, бе цялата плесенясала и изгнила и след отваряне се скъса… Изпокъсаните от храстите парчета от роклята достигаха до осем сантиметра на широчина и шестнадесет на дължина. Едното от парчетата е от подгъва на роклята, със следи от поправки; другото от долната фуста. Изглеждаха като да са откъснати и висяха по храстите на около тридесетина сантиметра от земята … Няма съмнение, че мястото, на което е извършено това чудовищно зверство, е открито.“
Непосредствено след това откритие последваха и нови доказателства. Мадам Делюкс даде показания, че държи край пътя странноприемница недалеч от брега на реката и разположена срещу Бариер дю Рул. Околността била уединена — просто глуха. Неделни дни от града тук пристигали разни негодници, които прекосявали реката с лодки. Към три часа следобед през въпросния неделен ден в странноприемницата пристигнала девойка, придружена от мургав младеж. Двамата останали известно време там. После излезли и поели по пътя към близката гъста гора. Вниманието на мадам Делюк било привлечено от роклята на момичето, тъй като приличала на роклята на една нейна починала родственица. Особено добре запомнила шалчето. Наскоро след излизането на двойката се появила група злодеи, държали се неприлично, яли и пили, накрая не заплатили нищо и поели по направлението на младежа и девойката, върнали се привечер при странноприемницата и се прехвърлили бързо през реката.
12
Филаделфийският „Сатърди Ивнинг Поуст“, под редакцията на Чарлс Джейкъб Питърсън, ескуайър. — Б. а.