— И така — казах аз, обръщайки се към Бени, — твой ред е. Какво знаеш ти за Маршал?
— Чете ли некролозите?
— Да.
— Споменаваше ли се къде е починал?
— В офиса си.
— Ами! Виж, Лу Коен работи в северозападната болница в спешното кардиологично звено. Ние сме израсли заедно. Съседи сме. — Бени бе израсъл в Западен Ориндж, Ню Джърси.
— Е, и?
— Той също е видял некролога. Не съвпадал с това, което той знае за „Абът и Уиндзър“.
— Какво не съвпада? — попитах аз.
Бени се подсмихна.
— Лу не смята, че съдружниците в „Абът и Уиндзър“ идват на работа в костюми за гмуркане.
— За какво говориш, Голдберг? — попитах аз.
— Ти чу.
— Да не би да ми казваш, че Маршал е бил по плувки, когато са го приели в болницата?
— Да, Рейчъл. Съдейки по доказателствата, той не е работил върху пледоарията си, когато е починал.
— Ей!
— Да, да. Чукал се е. Семето му се влачело по оранжевия му бански костюм.
— Ти се подиграваш с мен, Бени. — И двамата се засмяхме. — Маршал в бански костюм? Това е все едно… Чарлс Бронсън3 с рибарска мрежа и въдица.
Бени поклати глава.
— Истина е. Лу видял некролога и после се върнал да провери какво е записано в регистрационната книга. Не са го взели от офиса, а от сградата „Крайбрежна кула“.
— При кого е бил? — попитах аз.
— При някого на име Рейнолдс. С. Рейнолдс.
Записах това име на лист хартия.
— Рейчъл, това е поверително. Лу ми го каза под секрет.
— Не ти обещавам, Бени.
— Измъкваш се. Все пак мисля, че е интересно за теб.
— Знаеш ли първото име на тази Рейнолдс? — попитах аз.
— Не. Може би нещо галено.
— Първото име започва с буквата „С“, нали?
— Така каза Лу.
Взех телефонния указател и започнах да проверявам хора та с фамилия Рейнолдс. Рейнолдс С. беше отбелязана, че живее в сградата „Крайбрежна кула“. Записах на лист хартия телефонния й номер.
— Дали тя няма домашно животно на име Ханаан? — попита Бени, прокарвайки пръсти през къдравата си черна коса. Той стана прав, отиде до лавицата с книги и извади един речник.
— Мисля, че означава Обетована земя. — Той седна отново и сложи речника в скута си. — Ето го. Нека да проверим: „Ханаан — четвърти син на Хем и внук на Ной“. Какво е това име Хем за едно добро еврейско момче?
— Продължавай да четеш — казах аз.
— Добре. Продължавам: „В библейско време част от Палестина между река Йордан и Средиземно море — Обетованата земя.“ Име за глупаци, а?
— Продължавай — повторих аз.
— Това е всичко.
— Не е. Трябва да има още едно определение.
— Няма го тук — изрече Бени, подавайки ми речника.
Прочетох определенията бавно.
— Почакай за момент. — Извадих от куфарчето бележки те си.
— За какво говориш? — попита Бени.
— Аз проверих определенията в „Абът и Уиндзър“ в речника на Маршал. Чуй ги.
Започнах да чета от бележките си.
— „Селище в Масачузетс, основано през 1679 година от преподобния Уинтроп Марвел и разрушено през 1698 година.“
— Голяма работа — каза Бени. — Различни речници, различни определения.
— Но е същата дума.
— Може би си преписала грешно определение, Рейчъл.
— Не мисля така. — Аз смръщих вежди.
— Прочети ми отново това определение — помоли Бени.
Прочетох му го.
— Ханаан, Масачузетс? — промълви Бени. — Никога не съм чувал за него. Познавам няколко души от Ню Ханаан, Кънектикът. Но никога не съм чувал за Ханаан, Масачузетс. — Бени се приближи до прозореца.
— Странно име за домашно животно.
— Още ли си гладен? Аз умирам от глад. Хайде да излизаме оттук. Готова съм да изям цяло теле.
Прибрах бележките си в куфарчето, загасих лампите и заключих. Взехме такси до Оксфордската кръчма, за да ядем хамбургери и бира.
Щом ни взеха поръчките, аз отидох до телефона и позвъних на С. Рейнолдс. Тя вдигна слушалката при третото позвъняване. Гласът й бе приятен, но леко разстроен. Представих се, като завоалирано й обясних връзките си с Греъм Маршал и „Абът и Уиндзър“, и я помолих да ми отдели тридесет минути от времето си утре сутринта, за да й задам няколко въпроса.
Тя се колебаеше, аз настоях и накрая тя се съгласи.